Линда Хауърд - Диамантеният залив

— Ще съм заета с подготовката си за ваканцията. Имам малко работа да свърша, преди да замина. Наистина няма да имам много свободно време.

Сега, когато кучето вече не го застрашаваше, напереността му започна да се възвръща.

— Нали трябва да се храните? Ще ви се обадя за обяд.

Рейчъл щеше да е заета, ала по телефона можеше да справи с него. Не желаеше той да се появява тук неочаквано, което нямаше вероятност да се случи, тъй като Джо беше тук.

Тя стоеше в двора и наблюдаваше светлините на колата, докато Елис потегляше. После похвали Джо, каза му „добро момче“, обърна се към къщата и се зачуди защо Кел не включваше осветлението, след като Елис вече изчезна от поглед. Започна да се изкачва по стъпалата към верандата, но не беше направила и крачка, когато една силна ръка я сграбчи през кръста и я блъсна назад.

— Забавлява ли се? — прошепна в ухото й един нисък и ядосан глас.

— Кел… — Рейчъл се отпусна в него. От допира му тялото й се изпълни с удоволствие.

— Той докосна ли те? Целуна ли те?

Тя очакваше въпроси, ала не такива. Гласът на Кел беше дрезгав, едва ли не свиреп.

— Знаеш, че не го е направил — твърдо отвърна Рейчъл. — В края на краищата, ти нали беше тук и наблюдава.

— Ами преди това?

— Не. В никакъв случай. Не бих понесла самата мисъл за това.

Тялото му силно потрепери, необикновена реакция на човек, който владее себе си, но когато проговори, гласът му отново бе равен:

— Да влезем.

Той заключи, а тя отиде в спалнята да остави чантичката си и да събуе обувките си. После Кел влезе при нея в банята. Черните му очи бяха безизразни, докато я наблюдаваше как сваля обеците от ушите си и слага бижутата в кутия, обшита с кадифе. Беше прав, Рейчъл добиваше стилен и изискан вид толкова лесно, колкото и когато трябваше да ходи боса в градината, и в двата случая беше дяволски секси.

Мълчаливият му втренчен поглед я смущаваше.

— Разбрах някои неща — най-после рече тя, измъкна една нощница от дрешника и му хвърли бърз поглед. Кел изглеждаше разярен, въпреки че лицето му беше като скала, а очите му бяха безизразни. Беше скръстил ръце пред голите си гърди. Беше само по джинси и обувки и изглеждаше страхотно. Не попита нищо, ала тя накратко му съобщи новините. — Деветима души активно те издирват, но Елис се изпусна, че могат да разчитат на подкрепление от около още двадесет мъже, ако се наложи. Разпръснати са нагоре и надолу по брега. Елис и Лоуъл са отседнали в мотел „Харън“. Той мисли, че си мъртъв и че си губят времето, ала началникът на операцията не се отказва.

Това трябваше да е мистериозният „Чарлз“. Сейбин разбра кой стои зад всичко от момента, в който разпозна червенокосата Ноел на лодката. Знаеше, че бе въпрос на време, докато отново им се пресекат пътищата. Чарлз стоеше начело на международна терористична организация, която ставаше все по-дръзка и по-предизвикателна, докато същевременно самият Чарлз се държеше настрана, защитен от мрежа от технически и политически механизми. Сега той си показа рогата, за да залови Сейбин. Но направи една голяма грешка, първият му опит беше неуспешен и Сейбин разбра, че в организацията му имаше предател. Чарлз не можеше да си позволи да преустанови издирването, докато не намереха Сейбин, жив или мъртъв.

Кел не зададе никакви въпроси и Рейчъл влезе в банята, за да изчисти грима си и да се преоблече. Мълчанието му бе невъзмутимо. Вероятно го използваше като оръжие, за да изкарва хората от равновесие и да ги принуждава да изпадат в положение да се защитават. Е, тя не беше една от многото, беше жената, която го обича.

След пет минути излезе от банята с дрехите си в ръка. Сейбин седеше на леглото и сваляше обувките си. Погледът му я проследи, докато Рейчъл закачи дрехите си в дрешника, и не се отмести дори когато той се изправи, за да свали ципа на панталона си.

— Нощницата е губене на време — бавно рече Сейбин — Можеш да я свалиш и да я върнеш в чекмеджето.

Тя го погледна стъписана. Той стоеше, изправен до леглото с ръце на ципа, и я гледаше съсредоточено, както котка следи мишка. Изведнъж въздухът край нея се нажежи от напрежение, гърлото й пресъхна. Сейбин бавно смъкна ципа на джинсите си. Панталоните му се отвориха и откриха бронзовия тен на слабините му. Издутината под панталоните ясно демонстрираше намеренията му.

Тялото й тутакси откликна, сърцето й лудо затупка, а дъхът й стана на пресекулки. От самото начало беше така, Рейчъл вече не можеше да се владее, както преди. Сейбин я желаеше, това беше повече от очевидно. Ала не искаше да я желае и мисълта за това болеше. Тя отново преглътна, бутна вратата на дрешника да я затвори и после се облегна на него.