Линда Хауърд - Ласката на огъня

Нежната й плът започна да отстъпва пред настойчивите тласъци, прониза я остра болка и тя отвори очи. Внезапно осъзна какво става и започна да го удря с юмруци, да хлипа и да го рита с крака. Рейф се опита да хване мятащите се във въздуха бедра, ала Ани го отблъсна и се претърколи на студения под. Презрамките на ризата й висяха, а долният й край се бе омотал около кръста й. Ани панически я дърпаше на всички страни, опитвайки се да прикрие голотата си. Глухи ридания я разтърсиха, щом погледът й се спря върху него. Гледаше го втренчено, трепереше и хълцаше.

— По дяволите! — изруга Рейф, претърколи се на гръб и сви юмруци, изгарящ от желание да се нахвърли отгоре й. Членът му стърчеше нагоре — болезнено твърд, готов да експлодира. Ани стоеше на четири крака на голите дъски, косите закриваха лицето й, цялото й тяло се тресеше от ридания, ала очите й бяха сухи и гледаха ужасено към слабините му.

Той дръпна панталона си нагоре и с мъка се изправи на крака. Ани изскимтя и като опарена отскочи назад. Рейф отново изпсува през зъби, наведе се и сграбчи револвера и пушката си. Не издържаше да гледа жалката, трепереща купчина на пода.

— Обличай се! — излая той, изхвърча навън и затръшна вратата подире си.

Студът захапа разгорещената му плът. Беше гол до кръста и бос, от гърдите му излизаше пара. С облекчение вдъхна ледения въздух, имаше чувството, че ще изгори жив — пламъкът, бушуващ в гърдите му, бе много по-силен от огъня на треската.

Рейф се облегна на едно дърво и грубата кора издра гърба му. Мили Боже, за малко да я изнасили! Беше се събудил възбуден, а тя лежеше топла и почти гола в обятията му: не можеше да мисли за нищо друго, освен да я обладае. Отначало бе отвърнала на ласките му — бе сигурен в това; усети как ръцете й се вкопчват в него, усети ответното притискане на ханша й към члена му, ала нещо я бе уплашило и тя се отдръпна. Обезумял от желание, той не забеляза страха й, не обърна внимание на съпротивата й; беше пред прага на проникването, воден от сляп първичен инстинкт. Никога не бе насилвал жена през живота си, а сега с Ани за малко да го направи.

Не смееше да влезе вътре. Не и когато огънят на желанието разяждаше вътрешностите му, жадуващи за облекчение. Не можеше да легне до нея и да не я обладае.

Рейф псува дълго и яростно; мракът поглъщаше пороя от гневни думи. Студът режеше като нож голата му плът; скоро щеше да заприлича на буца лед.

Знаеше какво трябва да направи, макар и да не искаше. Разкопча панталона си и обхвана с пръсти твърдия си член. Затвори очи и се опря на дървото. Псувни се сипеха през здраво стиснатите му зъби, докато най-сетне не почувства жадуваното облекчение.

Студът бе непоносим. Рейф се отдели от дървото и се запъти към колибата. Лицето му бе напълно безизразно, когато затвори вратата и студено погледна към Ани.

Тя стоеше сковано до огнището. Беше все още боса, макар че се бе подчинила на нареждането му и бе навлякла дрехите си с такава бързина, че бе скъсала връзките на фустата си. Опитваше се да се овладее, ала все още дишаше на пресекулки.

В дясната си ръка стискаше големия му нож.

Рейф го забеляза веднага и в светлите му очи проблесна студен пламък. Хвърли се към нея като пантера, Ани извика и понечи да вдигне ножа, ала той вече бе извил китката й и тежкото оръжие тупна на пода.

Той не пусна китката й, нито се наведе да вдигне ножа. Само гледаше надолу към широко разтворените й от ужас очи.

— Успокой се! — дрезгаво каза той. — Не съм насилник. Разбра ли ме добре? Няма да ти причиня болка. Успокой се!

Тя не отвърна нищо. Той пусна ръката й, сграбчи ризата си и я нахлузи. Трепереше от студ, дори огънят в колибата не можа да го стопли. Сложи още дърва и пламъците весело се заизвиваха нагоре; хвана Ани за ръката и я накара да седне до него. Лицето му бе мрачно.

— Искам да поговорим за онова, което се случи.

Тя поклати глава и извърна погледа си.

— Трябва да поговорим, иначе няма да можем да спим.

Погледът й се спря на разбичканото легло, сетне отново се отклони.

— Не!

Той не разбра дали тя не е съгласна с предложението му или не може да се примири с мисълта пак да се озове в едно легло с него.

Рейф я пусна, сгъна левия си крак и небрежно се подпря с лакът на него, китката му висеше свободно във въздуха. Усещаше с какво напрежение Ани следи и най-малкото му движение, макар че не гледаше към него; отпусна се едва когато се увери, че той не възнамерява да я закача.

— Бях заспал — заговори тихо и спокойно Рейф. — По едно време се разсъних, обзет от невероятна възбуда. Протегнах се и те обърнах към себе си, без много-много да му мисля. Изгарях от желание да те обладая. Бях на ръба. Разбираш ли какво ти казвам? — попита той, като повдигна с пръст брадичката й и насила я накара да го погледне в очите. — Щях да свърша всеки момент. Толкова много те исках, скъпа моя.