Линда Хауърд - Ласката на огъня

Тя не искаше да слуша излиянията му, ала нежността на последните думи я трогна. Сивите му очи, впити в нея, издаваха невероятно вълнение.

— Няма да те изнасиля — продължи той. — Нямаше да стане така, ако бях буден. Но ти също ме желаеше, дявол да го вземе. Погледни ме! — Гласът му премина в глух стон, щом погледът й отбягна неговия. Ани преглътна и се насили да го погледне отново.

— Ти също ме искаше, Ани. Не съм само аз виновен.

Честността й не й позволяваше да се прикрива с лъжи.

По-добре беше да запази истината за себе си, ала той не заслужаваше подобно отношение.

— Да — с дрезгав от вълнение глас призна тя. — Исках те.

Объркване, примесено с отчаяние се появи на лицето му.

— Тогава защо стана така? От какво се уплаши?

Тя прехапа устни и се взря невиждащо в най-далечния ъгъл на колибата. Този път Рейф й позволи да отклони погледа си. Ани се чудеше дали да му признае цялата истина и как да изрази чувствата си. Мислите й бяха объркани от признанието, което току-що му беше направила; беше му дала в ръцете мощно оръжие. Ако Рейф бе действал малко по-бавно и предпазливо — ако беше буден — сигурно щеше да я съблазни; сега той вече знаеше — как да успее, защото тя му бе признала уязвимостта си.

— Какво стана, Ани? — настояваше той.

— Заболя ме.

Изразът на лицето му се смекчи, тънка усмивка заигра на устните му.

— Съжалявам — прошепна Рейф и бавно отметна русите кичури, закрили лицето й. Ръката му нежно галеше косите й. — Зная, че ти е за първи път, скъпа. Трябваше да съм по-внимателен.

— Мисля, че винаги боли — прошепна Ани и положи глава върху свитите си колене. — Веднъж в Силвър Миза лекувах една проститутка, жестоко наранена от някакъв клиент. Гледката още ми е пред очите.

Рейф започна да си обяснява страха на Ани от секса — тя бе неопитна и грубите му страни бяха повлияли върху представите й.

— Аз няма да те нараня. Не искам да те лъжа, че няма да те боли, ала мъж, който се отнася грубо с жените, е долен мръсник и заслужава да бъде застрелян. Ще бъда много нежен с теб — обеща й той.

Тръпки я побиха, щом осъзна, че Рейф е твърдо решен да спи с нея. Беше усетил слабостта й и възнамеряваше да се възползва от нея. Ако пак я прегърне… Не биваше да допуска подобно нещо.

— Моля те — промълви тя, — върни ме в Силвър Миза недокосната. Трябва да продължа да живея така, както преди. Ако в душата ти има поне капка милост…

— Не — прекъсна я той. — Няма да те опозоря. Ще прекараме само няколко дни заедно и вярвай ми, готов съм на всичко, за да ти е хубаво с мен. Сетне ще изчезна от живота ти и всичко ще бъде, както е било.

— Ами ако реша да се омъжа? — предизвика го тя. — Един ден и това може да стане. Какво ще кажа на мъжа си тогава?

Рейф сви юмруци, овладян от безсилен гняв при мисълта, че някой друг ще я докосва, ще прави любов с нея.

— Кажи му, че се е случило, като си яздила кон.

Лицето й стана огнено червено.

— Не искам да лъжа мъжа, който ще ми стане съпруг. Ще трябва да му кажа, че съм се отдала на един убиец.

Думите й увиснаха между тях, остри като бръснач. Лицето на Рейф помрачня и той се изправи.

— Отивай в леглото! Няма да стоя буден цяла нощ заради една страхливка!

Ани съжали за последните думи, ала не й оставаше никакво друго оръжие освен да даде воля на гнева си. Страхът й на девственица не бе никаква защита нито от него, нито от нея самата; той го бе осъзнал и бавно преодоляваше съпротивата й. Само изненадата и острата болка й помогнаха да му се изплъзне. Щом той се върна в колибата, усети, че е готова да му се отдаде в мига, в който я докосне; той не бе доловил причината за състоянието й, бе помислил, че я е страх, ала тя все още чувстваше пулсиращото желание в слабините си.

Рейф се наведе, сграбчи ръката й и я помъкна към постелята. Тя се изтръгна и отскочи далеч от него.

— Нека да спя облечена! Моля ти се, Рейф! Не ме карай да се събличам!

Той умираше от желание да я раздруса здраво и да й заяви, че няколко памучни парцала няма да я спасят от него, ала си помисли, че все пак възбудата му няма да бъде толкова силна, щом не чувства нежната й кожа с тялото си.

— Лягай — изсъска Рейф.

Тя благодарно пропълзя между одеялата и се сви в единия край на постелята

Рейф легна и се втренчи в опушения таван. Тя го мислеше за убиец. Не беше единствената, а и за главата му бе обявена голяма награда. По дяволите, наистина бе убивал; бе загубил сметката на мъжете, които бе натъпкал с олово още по времето на войната, преди да започне да се крие. Хората, които бе застрелял след това, го преследваха и нямаше да го пощадят; борбата бе на живот и смърт, дори и секунда колебание щеше да му струва скъпо.