Линда Хауърд - Ласката на огъня

Ани вървеше като в мъгла. Беше лекар, не съдия. Когато някой беше болен или ранен, тя не питаше защо и как се е случило това, тя нямаше право да съди човешките същества, които се нуждаеха от познанията и грижите й. Тя трябваше само да лекува, това беше всичко. Ала сега разбра, че е спасила живота на един убиец, и душата й се разкъсваше от терзания. Още колко хора щяха да умрат по вина на този човек? Може би той щеше да оживее и без нейната помощ, но сега това не я интересуваше.

И все пак… все пак, ако онази нощ знаеше истината за него, щеше ли да откаже да го лекува? Не, нямаше. Медицинската клетва я задължаваше винаги, при всякакви обстоятелства, да оказва помощ на хората.

Но дори и да не беше клетвата, тя нямаше да го остави да умре. Още преди да го докосне, той я бе привлякъл с примитивна животинска сила, ниският му, дрезгав глас я бе омагьосал с чувственото си обаяние. Нямаше смисъл да се самозалъгва. Когато лежеше в прегръдките му през първите две нощи, умираше от страх, ала непознати блажени усещания се разливаха по тялото й.

И тази вечер щеше отново да лежи в прегръдките му.

Ани потръпна и загърна палтото плътно около тялото си. Добре, че научи истината за Рейф. Може би това щеше да й даде сили да му устои.

Ала при мисълта за наближаващата нощ, гърдите й болезнено се напрегнаха, топлина обля слабините й и тя се засрами.

Физическите усилия, които изискваше работата по новия заслон, отвлякоха вниманието й от мислите за Рейф. Първо той събори стария разнебитен навес и подреди настрана грубо рендосаните дъски, годни за повторна употреба. Сетне насече млади дръвчета, върза ги едно за друго и закрепи образувалата се стена между скалния рид и един висок бор. В това време Ани забърка смес от пръст и вода и започна да замазва пролуките между фиданките, за да уплътни стените. Тя толкова внимаваше да не изцапа чистите си дрехи, че на Рейф му стана смешно.

Новият заслон бе почти два пъти по-дълъг от стария. Рейф премести коритото за вода по средата, така че и двата коня да могат да пият едновременно, и чрез груба преграда от дъски раздели пространството на две части. Ани забеляза, че той от време на време спира и разтрива хълбока си, ала по нищо не личеше, че изпитва остри болки. По-скоро приличаше на човек, който масажира схванатите си мускули.

Когато се заеха с работа, Ани прецени, че ще им трябва, цял ден, ако не и два, за да завършат заслона, ала след около четири часа Рейф вече правеше врата от старите дъски. Тя запълни пролуките с кал и отстъпи назад, за да огледа плода на взаимните им усилия. Заслонът не ловеше окото, изглеждаше доста недодялан, ала щеше да свърши работа. Конете сигурно щяха да харесат новия си дом. Измиха си ръцете в ледената вода на потока и Ани погледна нагоре към слънцето.

— Ще трябва да сложа боба и ориза на огъня. Снощи яденето не бе добре увряло.

Рейф беше вир-вода и тя си помисли, че той се нуждае от почивка. Явно тежката физическа работа го бе изтощила. Влязоха в колибата и мъжът се строполи на одеялото с въздишка. Подир минута той провря мазолестия си пръст в една пукнатина на дъсчения под и се намръщи.

— Какво има? — попита тя, откъсвайки за миг поглед от тенджерата

— През пролуките прониква студен въздух.

Тя клекна и постави дланта си над пода Наистина отдолу духаше леден въздух.

— Е, какво толкова? Няма да сменяме и пода, а?

— Мисля, че ще захване още по-голям студ и няма да можем да спим на дъските. — При тези думи Рейф се изправи на крака и се упъти към вратата

Ани го изгледа учудено.

— Къде отиваш?

— Да отсека няколко дръвчета

Той се отдалечи само на няколко метра и Ани дочу ударите на брадвата След малко Рейф се върна с четири фиданки, две от тях бяха около два метра дълги, а другите — наполовина по-къси. Рейф прикрепи краищата им един към друг и по този начин се образува правоъгълна рамка Сетне отново излезе навън и донесе няколко наръча борови иглички, които изсипа в рамката Метна едно одеяло върху новото легло и се опъна отгоре да го изпробва

— Много по-добре е от голите дъски — доволно заяви той.

Ани се почуди какво ли още възнамерява да прави през този ден. Предположението й се оправда, когато той й предложи да съберат още дърва и съчки.

— Ама защо? Имаме достатъчно! — възпротиви се Ани.

— Казах ти вече, че ще стане много студено и ще имаме нужда от повече дърва за огъня.

— Като ни потрябват дърва, ще излезем и ще съберем!

— Защо да излизаме вън на студа, като може всичко да ни е подръка? — възрази Рейф.