Линда Хауърд - Ласката на огъня

Контракциите започнаха през нощта, отначало усети слаби опъвания, които не бяха болезнени, но я задържаха будна. Повтаряха се през доста големи интервали. Ани очакваше подобен развой, защото това беше първото й раждане. По пладне контракциите се засилиха и тя сподели с Рейф, че очаква детето да се роди още същия ден. За най-голямо нейно учудване той изпадна в паника, както и Атуотър, който начаса се втурна да търси д-р Ходжис.

— Още не ми е изтекла водата — каза тя. — Има още много време.

Рейф я погледна мрачно.

— Още дълго ли ще продължи?

Тя прехапа устни, защото знаеше, че той няма да й прости, ако я види да се усмихва.

— Надявам се, че няма да е много дълго, но сигурно ще се стъмни, преди да родя. — Тя знаеше, че следващите няколко часа ще са мъчителни, и гореше от нетърпение всичко да свърши и най-сетне да прегърне дългоочакваното бебе. Чувстваше много силна привързаност към малкото същество, което растеше в нея — детето на Рейф.

Следващата контракция беше по-силна и дойде по-бързо от очакванията й. Тя дишаше внимателно, докато болката я отпусна. Беше доволна, че нещата напредват. Докторът говореше в нея и медицинската страна на нещата бе много интересна. Въпреки това подозираше, че след малко ще забрави за наблюденията си и ще се превърне в поредната жена, разкъсвана от силни родилни болки.

След около два часа Атуотър се завърна с г-жа Уикенбърг, яка жена с приятно лице. През това време болките на Ани се усилиха значително. Рейф стоеше неотлъчно до постелята й.

Ани нареди да бъде преварена вода и ножиците за отрязване на пъпа да бъдат потопени в нея. Г-жа Уикенбърг действаше спокойно и вещо. Рейф внимателно повдигна Ани и акушерката постла под нея дебели хавлии. Тя се насили да му се усмихне.

— Мисля, че е време да ме оставяш, скъпи. Скоро всичко ще свърши.

Той поклати глава.

— Присъствах, когато детето бе заченато — възрази той. — Искам да присъствам и на раждането му. Няма да те оставя сама.

— Само да не ви призлее и да не припаднете — предупреди го г-жа Уикенбърг.

Той не припадна. Щом контракциите се усилиха и зачестиха, Ани сграбчи ръцете му с мъртва хватка, от която те на следния ден бяха подути и посинели. Той стискаше зъби всеки път, щом тя извикаше, и я хвана за раменете, когато нетърпимата последна болка я сви; отпусна я чак когато малкото, покрито с кръв бебе се изхлузи от тялото й и г-жа Уикенбърг го пое.

— Господи, какво леко раждане! — възкликна акушерката. — Какво сладко момиченце! Колко е мъничка! Последното ми бебе беше два пъти по-едро.

Ани се отпусна и жадно и дълбоко си пое въздух. Детето й вече плачеше, сякаш мяукаше котенце. Рейф изумено погледна към бебето. Той все още прегръщаше Ани, ала сега силно я притисна към себе си и допря главата си до нейната.

— Господи! — дрезгаво прошепна той.

Г-жа Уикенбърг завърза пъпната връв и я преряза, сетне бързо изми детето и го подаде на Рейф, защото в този момент излезе плацентата и тя трябваше да се погрижи за Ани.

Рейф беше очарован. Не можеше да откъсне поглед от дъщеря си. Ръцете му бяха по-големи от миниатюрното създание. Тя свиваше и отпускаше крачетата си и махаше с юмручета. Вече не плачеше и Рейф беше омагьосан от смяната на израза по малкото личице, което се мръщеше, дуеше устнички и се прозяваше.

— Проклет да съм — развълнувано каза той. Това беше дъщерята на Ани. Нещо го прободе в гърдите, много пъти бе имал същото усещане, поглеждайки жена си.

— Дай да я видя! — прошепна Ани и той положи извънредно внимателно детето на гърдите й.

Ани жадно разгледа фините черти, хареса нежния овал на бузките и съвършената като розова пъпка устичка. Бебето отново се прозя и за миг още невиждащите му очички се отвориха. Ани затаи дъх, като забеляза светлия им сивкавосин цвят.

— Тя ще има твоите очи! Виж, вече си личи, че ще са сиви.

На него детето му приличаше на Ани, имаше същите фини черти. Ала главицата й бе покрита с черна коса. Неговата коса и очи и чертите на Ани. Сплав от тях двамата, получила се в миг на силен екстаз, който завинаги бе променил нещо у него.

— Сложи я на гърдите си — предложи г-жа Уикенбърг. — Така по-бързо ще ти дойде млякото.

Ани се усмихна. Беше толкова залисана в съзерцание на дъщеря си, че забрави да направи онова, което винаги предлагаше на пациентките си. Срамежливо разкопча нощницата си и разголи набъбналата си гърда. Г-жа Уикенбърг тактично се обърна. Рейф се протегна и погали топлата копринено гладка плът, повдигна гърдата и помогна на Ани да намести бебето в сгъвката на ръката си, сетне докосна устничките на бебето с твърдото зърно. Ани подскочи, щом детето инстинктивно пое зърното и започна да суче.