Линда Хауърд - Ласката на огъня

Дж. П. Морган изложи изискванията си кратко и ясно. Всяко бъдещо действие срещу Рафърти Маккей ще завърши с публично разгласяване на фактите от архива и комодорът ще бъде обвинен в предателство. Банките ще съдействат на бъдещите начинания на Вандербилт само ако обвинението в убийство бъде незабавно оттеглено. Това, че комодорът не е бил в течение на действията на Уинслоу, е маловажно — зад тях са стояли неговите пари, а и собствените му недостойни постъпки не могат да бъдат отречени. В замяна документите ще бъдат скрити на място, неизвестно за Вандербилт. Всяко действие, предприето срещу някой от присъстващите, ще завърши с публичното им разгласяване.

Вандербилт изслуша със спуснати клепачи исканията и условията. Беше в капан и добре го знаеше.

— Добре — рязко заяви той. — Обвинението ще бъде оттеглено в двайсет и четиричасов срок.

— Освен това трябва да се съобщи на мъжете, които Уинслоу е наел да преследват Маккей.

— Ще наредя да се погрижат за това.

— Лично вие трябва да го направите.

Вандербилт се поколеба за миг, сетне кимна.

— Нещо друго?

Морган се замисли и каза:

— Да, мисля, че е редно да бъде изплатено обезщетение на г-н Маккей. Сто хиляди долара ми се виждат приемлива сума.

— Сто хиляди долара! — Вандербилт прониза с гневен поглед младия мъж.

— В противен случай ви очаква разстрел!

Атуотър се изхили. Смехът прозвуча зловещо в тишината на стаята. Вандербилт кипеше от безпомощен гняв.

— Добре — съгласи се той най-после.

— Той изобщо не се срамува и не съжалява, че е предал страната си — каза Ани. Тя не можеше да разбере подобно поведение. — Гонел е само печалбата.

— Това е неговият бог — отвърна Рейф. Той все още бе зашеметен. Не бе изминало и едно денонощие от срещата, когато Дж. П. Морган се обади в хотела и им съобщи, че Вандербилт е удържал на думата си и обвинението в убийство е оттеглено. Банкерът им предложи да останат в Ню Йорк, докато мълвата се разпространи из всички кътчета на Щатите, и добави, че сто хиляди долара са внесени в банката му на името на Рейф.

— Тежко ти е, че той няма да си получи заслуженото, нали? — тихо попита Ани.

— Да, по дяволите — изръмжа Рейф и седна до нея на леглото. — За това, че удължи войната, не само бих искал да го видя разстрелян, но и сам бих му пуснал куршума!

— Не съм убедена, че той е знаел какви ги върши Уинслоу.

— Възможно е да го е пожертвал, без да му мигне окото, ала от друга страна Уинслоу не се развика, че Вандербилт е в дъното на цялата работа, така че е твърде възможно да не е знаел. Това няма значение, защото наистина той е причина за всичко.

— Никой няма да разбере какво е направил, а той в това време ще става все по-богат и по-богат. Такъв яд ме хваща, като се сетя какви мъки ти причиниха тези хора.

Той погали корема й.

— Нямаше да се срещнем, ако Вандербилт не беше предател. Може би такава е била повелята на съдбата. — Хиляди хора загинаха поради алчността на един човек. Но ако не беше това стечение на обстоятелствата, сега нямаше да бъде с Ани. Може би нещата просто се случват независимо едно от друго, може би не съществува вселенска схема, в която доброто и злото са грижливо изравнени. Трябваше да живее в настоящето, да не губи повече време в угризения на съвестта и съжаление. Не само че Ани бе негова съпруга, но скоро щеше да стане баща — това събитие вече озаряваше мислите му. Благодарение на Атуотър, на Джеферсън Дейвис, на Дж. П. Морган и най-вече на Ани той не само бе свободен, но и благосъстоятелен, така че можеше да се грижи за семейството си както подобава.

— Какво ще стане с Паркър Уинслоу? — попита Ани.

— Не знам — отвърна Рейф, но всъщност предполагаше. Атуотър напусна хотела, без да каже къде отива. Понякога справедливостта може да бъде въдворена най-добре по тъмно.

Атуотър се промъкна в къщата на Уинслоу с ловкостта на мъж, който е навикнал да се движи, без да привлича вниманието върху себе си. Докато се прокрадваше от стая в стая, скъпите мебели не убягнаха от погледа му: злодеят си живееше царски, докато Рейф Маккей се криеше като животно.

Съдията не си спомняше откога не бе имал приятел. Откакто умря скъпата му Маги живееше самотно, служеше на закона и реда и по свой начин се бореше за справедливост. Ала, дявол да го вземе, Рейф и Ани бяха му станали приятели. Бяха прекарали дълги часове в разговори около лагерните огньове, чертаеха планове и споделяха грижите си, докато яздеха един подир друг през пустинята. Подобни неща свързват хората завинаги. Дългът му на приятел, на служител на закона и на човек му повеляваше да въдвори възмездие.