Хари Харисън: Стоманения плъх

С удоволствие ще ви разкажа. За да проумеете мотивите ми, трябва да разберете какъв е животът на тази планета — какъв бе моят живот. Нека ви обясня.

Бит О’Хевън е основана преди няколко хиляди години от странен религиозен култ, който оттогава за щастие напълно е изчезнал. Дошли са тук от друга планета — някои казват, че това е била Пръст или Земя, легендарният дом на цялото човечество, но аз се съмнявам. Във всеки случай, нещата не са се развили много добре. Може би не са издържали на непосилния труд — в началото планетата определено не е предлагала много удоволствия. Както ни напомнят при всяка възможност даскалите в училище, особено когато ни говорят за това, колко разхайтено е младото поколение напоследък. А ние се сдържаме да не им отвърнем, че те също трябва да са разхайтени, защото през последните хиляда години тук определено нищо не се е променило.

Естествено, в началото трябва да е било тежко. Целият растителен живот бил чиста отрова за човешкия метаболизъм и трябвало да го прочистят, за да отглеждат ядивни растения. Местната фауна била също толкова отровна, със съответните зъби и нокти. Било е трудно. Толкова трудно, че обикновените крави и овце имали ужасяващо кратка продължителност на живот. За това се погрижила селекционната генна манипулация и тук пратили първите свинепрасета. Представете си, ако можете — а ще имате нужда от наистина богато въображение — еднотонов бесен глиган с остри бивни и коварен нрав. Това е достатъчно лошо, но представете си създание, покрито с дълги бодли като някакъв невероятен таралеж. Колкото и невероятно да звучи, планът проработил — оттогава във фермите се отглеждат свинепрасета в толкова големи количества, че е трябвало да проработи. Битохевънската пушена шунка от свинепрасе е прочута в цялата галактика.

Но недейте очаква, че галактиката се е втурнала да посещава тази свинска планета. Израснал съм тук и знам. Толкова е скучно, че заспиват чак свинепрасетата.

Странното е, че аз като че ли съм единственият, който го забелязва. Всички винаги са ме намирали особен. Майка ми смяташе, че това се дължи просто на проблемите на растежа, и гореше бодли от свинепрасе в спалнята ми — изпитан народен цяр. Татко се страхуваше, че страдам от начална форма на лудост, и веднъж годишно ме водеше на лекар. Лекарят не можеше да открие нищо нередно и предполагаше, че вероятно става дума за атавизъм от първите заселници, за някаква непредвидима игра на гените. Но това беше преди много години. Не съм имал проблеми с прояви на родителско внимание, откакто на петнайсетгодишна възраст татко ме изхвърли от къщи. Това се случи, след като една вечер претърси джобовете ми и откри, че имам повече пари от него. Мама пламенно се съгласи с баща ми и дори отвори вратата. Аз определено предизвиквах прекалено много ядове в тъпото им съществувание.

Какво смятам ли? Смятам, че да си на улицата от време на време може да е адски самотно. Но не мисля, че нещата можеха да се развият по друг начин. Това си има проблемите — но пък и проблемите си имат решения.

Например един от проблемите, с които се сблъсквах, беше, че по-големите деца постоянно ме биеха. Това започна веднага щом тръгнах на училище. Допуснах грешката още отначало да им покажа, че съм по-умен от тях. Бам, насинено око. На училищните побойници им хареса толкова много, че трябваше да се редуват, за да ме бият. Успях да разкъсам този затворен кръг, след като платих на някакъв университетски преподавател по физическо възпитание да ми дава уроци по невъоръжена борба. Изчаках, докато станах наистина достатъчно опитен, за да им го върна. После с удоволствие размазах трима от биячите един след друг. Казвам ви, след това всички малки хлапета ми станаха приятели и не им дотягаше да ме уверяват каква страхотна гледка представлявам, докато гоня шестима от най-гадните хулигани из квартала. Както отбелязах, от проблемите идват решенията — да не казвам удоволствията.

А откъде взимах парите, за да плащам на преподавателя? Не от татко, разбира се. Джобните ми пари бяха три долара на седмица, може би достатъчно, за да си купя две соди и малко пакетче бонбони. Нуждата, а не алчността ми даде първия урок по икономика. Купувай евтино, продавай скъпо и задържай печалбата за себе си.

Разбира се, тъй като нямах начален капитал, не можех да купя нищо, затова реших изобщо да не плащам за изходния продукт. Всички деца крадат от магазините. Те преминават през тази фаза и когато ги хванат, обикновено им я избиват от главите. Бях виждал завършващите със сълзи резултати от провала и реших, преди да се отдам на кариерата на съвсем дребен крадец, да проуча пазара, за да анализирам времето и техниката, необходими за тази задача.