Хари Харисън - Свят на смъртта I

Не можеше да сподели това с Кърк. Но имаше и други причини, които щяха да му се сторят по-разбираеми.

— Никаква далновидност не проявяваш, като не ми даваш да дойда на Пиръс — продължи той. — Не става въпрос, че си ми морално задължен, задето спечелих тъй необходимите за теб пари. Ами следващия път? Ако веднъж си имал нужда от някаква смъртоносна стока, защо да не изпаднеш отново в същото положение? Няма ли да е по-добре да съм ти подръка — стар, изпитан и верен човек, а не да си блъскаш главата над някакъв нов и съвсем несигурен план?

Кърк дъвчеше замислено втората порция пържола.

— Думите ти не са лишени от смисъл. И трябва да призная, че не съм се сетил за това досега. Такава мъка е да се бориш за живота си ден след ден, че, изглежда, в движение посрещаме непредвидените обстоятелства и не обръщаме много внимание на неясното бъдеще. Можеш да дойдеш. Надявам се, че ще си още жив, когато имаме нужда от тебе. Като пирийски посланик на толкова места, официално те каня на нашата планета. На наши разноски. При условие, че безпрекословно ще спазваш всичките ни указания, отнасящи се до личната ти безопасност.

— Условията се приемат — отвърна Джейсън. И се зачуди защо ли се зарадва толкова на подписването на собствената си смъртна присъда.

Кърк вече поглъщаше третия си десерт, когато сигналният му часовник леко изжужа. Той мигновено остави вилицата и се надигна:

— Време е да тръгваме. Сега се движим по разписание.

И докато Джейсън ставаше, той вече пъхаше в процепа монети в очакване да светне сигналът „платено“. При появата му двамата бързо излязоха навън.

Джейсън никак не се учуди, когато стигнаха до ескалатора, непосредствено зад ресторанта. Започваше да си дава сметка, че от момента, в който напуснаха казиното, всеки техен ход бе внимателно планиран и пресметнат. Несъмнено бяха обявили тревога и заради тях вече претърсваха цялата планета. Все пак досега те не бяха забелязали и сянка от преследвач. Не за първи път Джейсън изпреварваше органите на властта само с едни гърди… но за първи път позволяваше на другиго да го води за ръка при такива обстоятелства. Не можеше да не се усмихне при мисълта за неволното си покорство. Толкова години бе разчитал единствено на себе си, че сега му доставяше някакво особено удоволствие да бъде направляван от някой друг.

— Побързай! — изръмжа Кърк, след като хвърли поглед към часовника си. После се засили нагоре по ескалатора с все същата убийствена скорост. Двамата изкачиха по този начин пет нива, без да се натъкнат на никого, и едва тогава Кърк забави ход и остави ескалатора да си изпълнява предназначението.

Джейсън се гордееше с добрата си форма. Но след безсънната нощ стремителното изкачване го остави почти без дъх и облян в пот. А на Кърк по нищо не личеше, че е тичал — по челото му нямаше ни капчица и дишането му бе съвсем нормално.

Когато стигнаха до второто транспортно ниво, Кърк слезе от плавно изкачващите се стъпала и махна на Джейсън да го последва. Минаха през изхода и се озоваха на улицата в същия момент, в който до бордюра пред тях спря една кола. Джейсън прояви благоразумие и не посегна към пистолета. Щом стигнаха до колата, шофьорът отвори вратата и излезе. Кърк безмълвно му подаде къс хартия и се настани зад волана. Джейсън едва има време да скочи вътре и потеглиха. Цялото прехвърляне бе станало за по-малко от три секунди.

Той бе разпознал шофьора въпреки мъжделивата светлина. Естествено, че го виждаше за първи път, но след като познаваше Кърк, вече в никакъв случай не можеше да сбърка набития силует на един чистокръвен пириец.

— Даде му разписката от Елъс, нали? — попита Джейсън.

— Разбира се. Това урежда нещата с кораба и товара. Докато проследят чека от казиното до Елъс, те вече ще са излетели и ще се намират на безопасно разстояние. Тъй че сега дай да се погрижим за себе си. За да няма пропуски от твоя страна, ще ти обясня плана с подробности. Разкривам ти го целия и ако има въпроси, задаваш ги чак като свърша.

Повелителните нотки звучаха толкова естествено, че Джейсън се улови как безмълвно се подчинява, макар и вътрешно да се надсмиваше над себе си, че така бързо се е примирил със собствената си некомпетентност.

С остър завой Кърк вмести колата в непрекъснатия поток, движещ се към изхода на града по посока на космодрума. Той караше спокойно и нареждаше:

— В момента претърсват града, но ние доста сме ги изпреварили. Сигурен съм, че касилците нямат желание да разтръбяват колко са нечестни, затова едва ли ще прибягнат до открито блокиране на пътищата. Но пък космодрумът ще гъмжи от агентите им. Известно им е, че парите са загубени завинаги, ако веднъж напуснат планетата. Като бягаме обаче, те ще са уверени, че парите са още у нас. И корабът с мунициите ще се измъкне безпрепятствено.