Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Бихте ли могли да дойдете утре сутринта? Боя се, че нямаме толкова пари подръка.

— Какво става? — извика Кърк. — Да не би да се опитвате да не му изплатите печалбата? А как можахте да вземете моите пари, когато загубих… щом знаете да взимате, ще се научите и да давате!

Сред зяпачите, които винаги посрещаха със задоволство загубите на заведението, се понесе ропот. Джейсън приключи въпроса на висок глас.

— Ще проявя разбиране. Дайте ми всичките пари, които имате в брой, а за остатъка ще приема чек.

Друг начин нямаше. Под бдителните погледи на ликуващата тълпа управителят натъпка един плик с банкноти и издаде чек. Джейсън погледна бегло чека и го пъхна във вътрешния си джоб. После, стиснал плика под мишница, той последва Кърк към изхода.

В самия салон не ги заплашваше нищо поради присъствието на зяпачите, но щом стигнаха до страничния вход, двама мъже им препречиха пътя.

— Само за момент — каза единият. Ала въобще не успя да довърши изречението си. Кърк ги помете устремно и те се разпиляха встрани като кегли. В следващия миг двамата с Джейсън вече крачеха извън сградата, без да забавят ход.

— Към паркинга — рече Кърк. — С кола съм.

Докато завиваха зад ъгъла, върху тях връхлетя някаква кола. Джейсън още не бе успял да измъкне пистолета си от кобура, а Кърк вече стоеше пред него. Ръката му се вдигна, от ръкава му светкавично изскочи огромното, отвратително оръжие и залепна за дланта му. Шофьорът бе убит с един-единствен изстрел и колата рязко се завъртя и се разби. Другите двама мъже бяха покосени при опита си да излязат и пистолетите паднаха от ръцете им.

След това нямаха повече неприятности. Кърк потегли максимално бързо и се отдалечи от казиното, а разкъсаният ръкав на халата му плющеше на вятъра и на моменти откриваше огромния пистолет в кобура…

— Щом ти се удаде случай — каза Джейсън, — ще трябва да ми покажеш как се задейства този кобур.

— Когато ни се удаде случай — отвърна му Кърк и влетя с колата във водещия към града тунел.

Сградата, пред която спряха, бе една от най-красивите резиденции в Касилия. По пътя Джейсън преброи парите и отдели това, което му се полагаше. Почти шестнайсет милиона кредита. Струваше му се направо невероятно. Преди да влязат в сградата, връчи остатъка на Кърк и му рече:

— Ето ти трите милиарда. И не си мисли, че ми беше леко.

— И по-лошо можеше да бъде — беше краткият отговор.

От високоговорителя над вратата изскърца магнетофонният запис:

— Негово превъзходителство г-н Елъс се е оттеглил за през нощта. Бихте ли имали добрината да се обадите утре сутринта. Всички срещи се определят предвари…

Гласът секна, тъй като Кърк блъсна вратата и тя се отвори. Извърши го почти без усилие, само с едно докосване. На влизане Джейсън хвърли поглед към останките разкъсан и изкривен метал, които висяха от ключалката, и отново се замисли за спътника си.

Сила… нещо повече от физическа сила… той е като природна стихия. Имам чувството, че нищо не може да го спре.

Това предизвикваше у него гняв, но и… възхищение. Той не искаше да излиза от играта, докато не научи нещо повече за Кърк и планетата му. Както и за „онези“, дали живота си за парите, които той разигра.

Негово превъзходителство г-н Елъс бе стар, оплешивял и разгневен човек, който въобще не бе свикнал да му развалят почивката. Но щом Кърк хвърли парите върху масата, оплакванията му секнаха веднага.

— Още ли товарят кораба, Елъс? Ето остатъка от сумата.

Преди да отговори, Елъс повъртя малко банкнотите в ръце.

— Корабът ли… но, разбира се. Започнахме да го товарим още щом ни дадохте капарото. Ще трябва да ме извините за объркването — това е малко необичайно. По принцип не приемаме разплащане в брой за сделки на такава стойност.

— А пък за мене това е предпочитаният начин — отвърна Кърк. — Не съм броил капарото, ето цялата сума. Какво ще кажеш за една разписка?

Разписката бе готова преди още Елъс да дойде на себе си. Той я стискаше здраво в ръце и гледаше притеснено към пръснатите пред него три милиарда.

— Почакайте… сега не мога да ги взема, ще трябва да ги внесете утре сутринта в банката. Както е обичайната практика при сделките — твърдо заключи той.

Кърк се пресегна и внимателно издърпа хартийката от ръката му с думите:

— Благодаря за разписката. Утре сутринта няма да ме има, тъй че ще трябва да се задоволиш с това. А ако се безпокоиш за парите, предлагам да се свържеш с някои от твоите копои или частни детективи. Ще се почувстваш в много по-голяма безопасност.