Хари Харисън - Свят на смъртта I

Елъс едва ги изчака да излязат през разбитата врата и трескаво започна да набира номера на екрана. Кърк изпревари въпроса на Джейсън:

— Смятам, че ти се иска да останеш жив, за да изхарчиш парите в джоба си, затова съм резервирал за нас две места на междупланетен кораб. — И той погледна към часовника на колата. — Тръгва след около два часа, тъй че разполагаме с достатъчно време. Аз съм гладен, дай да намерим някой ресторант. Мисля, че в хотела нямаш нищо, за което да си струва да се връщаш. Би било малко трудно.

— Нищо, за което да си струва да те убият — добави Джейсън. — Добре, ами сега къде можем да идем да хапнем? Иска ми се да ти задам няколко въпроса.

След като направиха предпазливо няколко обиколки, те се увериха, че не ги преследват, и се спуснаха до транспортните нива. Колата изоставиха в един тъмен товарен пристан.

— Винаги можем да се сдобием с друга — каза Кърк, — а и тази навярно вече са я засекли. Хайде да се върнем на магистралата. На идване ми се мярна някакъв ресторант.

Мрачните и застрашителни силуети на надземните товаропреносвачи изпълваха паркинга. Двамата се промъкнаха покрай високите колкото човек колела и влязоха в горещия и шумен ресторант. Шофьорите и подранилите работници не им обърнаха внимание, те се настаниха в едно отдалечено сепаре и дадоха поръчката си по монитора.

Кърк отряза парче месо от огромната порция пред себе си и жизнерадостно го пъхна в устата си.

— Давай с въпросите. Вече се чувствам много по-добре.

— Какво има на кораба, който си уредил за довечера? За какъв товар си рискувах главата?

— Мислех, че си рискуваш главата за пари — бе сухият отговор. — Но не се съмнявай в справедливостта на каузата. Този товар означава оцеляването на цял един свят. Пушки, муниции, експлозиви и други подобни.

Джейсън се задави:

— Търговия с оръжие! Какво правиш, да не финансираш някоя собствена война? И как можеш да говориш за оцеляване с този смъртоносен товар? Само не ми казвай, че ще го използваш за мирни цели! Кого ще трепеш?

Доброто настроение на снажния мъж почти изчезна — лицето му отново придоби суровото изражение, което Джейсън добре познаваше.

— Даа, като че ли „мирни“ е най-точната дума. Тъй като всъщност не искаме нищо друго. Просто да живеем в мир. И въпросът не е в това кого ще убиваме, а… какво ще убиваме.

Джейсън ядосано бутна чинията си настрана.

— Говориш със загадки. Думите ти нямат никакъв смисъл.

— Достатъчно смисъл имат — отвърна му Кърк. — Но само на една-единствена планета във вселената. Какво изобщо знаеш за Пиръс?

— Абсолютно нищо.

Кърк смръщи вежди и за момент потъна в спомени. После продължи:

— На Пиръс няма място за хората… и въпреки това ние сме там вече от почти триста години. Продължителността на живота при моя народ е шестнайсет години. Повечето от нас, естествено, живеят по-дълго, но високата смъртност при децата смъква средния процент. Нашият свят е пригоден за всичко друго, само не и за хуманоиди. Притеглянето е почти двойно по-голямо от нормалното за Земята. Температурата може да скача от арктическа на тропическа в рамките на един-единствен ден. Климатът… е, ще трябва да го усетиш на собствения си гръб, за да повярваш. В цялата галактика не си виждал нищо подобно.

— Взе, че ме уплаши — сухо заяви Джейсън. — Какво имате там, метанови или хлорни реакции, ходил съм на такива планети…

Кърк удари силно с ръка по масата. Чиниите подскочиха, а краката й изскърцаха.

— Лабораторни реакции! — изръмжа той. — Струват ти се страхотни в опитна обстановка… но какво става, когато имаш цял един свят, изпълнен с такива съединения. За нула галактическо време разрушителната стихия се прибира в прилични, стабилни съединения. За онзи, който диша кислород, атмосферата може да е отровна, но сама по себе си е безвредна като слаба бира. Атмосферата на дадена планета може да е чиста отрова само при едно положение. Изобилие от Н2О, най-универсалния разтворител въобще, плюс свободен кислород, с който да си взаимодейства…

— Вода и кислород! — прекъсна го Джейсън. — Имаш предвид Земята… или някоя планета като Касилия тук? Абсурд.

— Напротив. Ти приемаш една такава околна среда за подходяща и естествена, защото си роден в нея. Приемаш за нормално, че металите корозират, че бреговите линии се променят и че бурите нарушават съобщенията. Това са обичайни явления на светове, където има кислород и вода. На Пиръс тези условия са подсилени до n-та степен. Наклонът на оста й стига почти до 42°, така че от сезон до сезон има огромна температурна разлика. Това е една от основните причини за постоянно променящата се ледена покривка. Което пък на свой ред води до, меко казано, главозамайващи метеорологични условия.