Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Да не би да искаш да кажеш — не можеше да скрие недоумението си Джейсън, — че ще служим за примамка, която да прикрива отлитането на кораба?

— Така излиза. Но тъй като при всички положения и ние трябва да се махнем от планетата, какво ни пречи да използваме бягството си за димна завеса. А сега млъквай, докато свърша, както ти казах. Само още веднъж да ме прекъснеш, и те изхвърлям на платното.

Джейсън и за миг не се усъмни в заканата. Слушаше внимателно и… безмълвно, а Кърк повтори дума по дума всичко отначало и продължи:

— Входът за служебните коли вероятно ще е широко отворен и ще си поема движението. И много от агентите ще са цивилни. Чак до полигона можем да стигнем, без да ни разпознаят, въпреки че не ми се вярва. Но това няма значение. Минаваме с колата през входа и се насочваме към площадката за излитане. През това време „Гордостта на Даркан“, за който имаме билети, включва сирената си за двеминутния предупредителен сигнал и откачва стълбата. Добираме се до местата си и корабът отлита.

— Всичко това е чудесно — продума Джейсън. — Но какво ще правят пазачите през цялото това време?

— Ще стрелят и по нас, и един срещу друг. А ние ще се възползваме от бъркотията и ще се качим на борда.

Този отговор не прозвуча много успокоително за Джейсън, но за момента той го пропусна край ушите си.

— Добре, да речем, че все пак наистина се качим на борда. Защо те просто да не осуетят излитането, докато ни измъкнат навън и ни изправят до стената?

Кърк му хвърли презрителен поглед и отново се вторачи в пътя пред себе си.

— Казах, че става дума за „Гордостта на Даркан“. Ако въобще някога си изучавал тази система, ще знаеш какво означава това. Касилия и Даркан са планети сестри и си съперничат във всичко. И двеста години няма, откакто водиха междупланетна война, която опропасти и двете. Сега се намират в състояние на въоръжен до зъби неутралитет и нито една от тях не смее да го наруши. В момента, в който стъпим на борда на кораба, ние сме на територията на Даркан. Между двете планети не съществува споразумение за екстрадиране. Касилия може и да иска да ни пипне… но заради това да започне нова война — едва ли.

За повече обяснения нямаше време. Кърк рязко сви, за да се измъкне от непрекъснатия поток превозни средства, и те се озоваха на моста със знак „само за служебни коли“. Докато караха под безмилостните светлини на космодрума към охранявания портал пред тях, Джейсън имаше чувството, че е разголен отвсякъде.

Порталът бе затворен.

Към него, но от вътрешната страна, се приближаваше друга кола и Кърк толкова намали, че тяхната почти спря и запълзя едва-едва. Един от пазачите каза нещо на шофьора на отсрещната кола и махна към човека на пропуска. Порталът започна да се отваря навътре и Кърк натисна газта до дупка.

След това всичко стана за миг. Турбодвигателят нададе страхотен рев, гумите се завъртяха шеметно и засвистяха по платното, а колата връхлетя върху портала. Джейсън за секунди мерна зиналите от смайване пазачи и Кърк вече удряше спирачки на завоя край една сграда. След тях отекнаха изстрели, но нито един не беше достатъчно близо, за да ги засегне.

Хванал волана с една ръка, пириецът се пресегна под таблото и измъкна пистолет, досущ като прикрепеното към лакътя му чудовище.

— Използвай го вместо твоя. Ракетни снаряди. Вдигат огромна шумотевица. Не си прави труда да улучваш… аз ще се погрижа за това. Просто ги поразмърдай малко и ги дръж на разстояние. Ето тъй.

Той даде един светкавичен изстрел през страничното стъкло и миг преди попадението подхвърли пистолета към Джейсън. Изведнъж някакъв празен камион хвръкна във въздуха с гръм и трясък, останките му се посипаха върху колите наоколо, а шофьорите им панически се разбягаха.

Последва безумно и кошмарно препускане. Кърк караше лудо, явно без да го е грижа, че няма да умре от естествената си смърт. Една след друга колите на преследвачите им се обръщаха с колелата нагоре и изпадаха от състезанието. Двамата преминаха на две колелета почти през целия полигон, сеейки след себе си хаос и дим.

Преследвачите внезапно изостанаха, а пред Кърк и Джейсън се извиси източеният силует на „Гордостта на Даркан“.

Корабът бе ограден със здрава желязна мрежа — мярка, наложена от неприязънта, която пораждаше неговият произход. Входът бе затворен и охраняван от въоръжени с автомати войници, готови да открият огън по идващата насреща им кола. Кърк дори и не се опита да ги приближи. Вместо това включи и последните резервни мощности на колата и полетя към оградата.