Хари Харисън - Свят на смъртта I

След като корабът влезе в орбита, капитанът извика Джейсън и Кърк. Думата взе Кърк и съвсем откровено описа събитията от миналата нощ. Единственото значимо обстоятелство, което пропусна, бе опитът на Джейсън в областта на професионалния хазарт. Кърк обрисува обаятелния образ на двама чужденци с късмет, които злите демони от Касилия искали да лишат от печалбата им в игралния дом. Цялата история напълно съответстваше на предубедеността на капитана към Касилия. Накрая той поздрави своя офицер за целесъобразността на действията му и започна да подготвя дълъг доклад за правителството си. А на двамата мъже пожела всичко най-добро и им предостави възможността да се движат свободно из кораба.

Полетът се оказа съвсем кратък. Джейсън едва успя да се наспи, и ето че вече кацаха на Даркан. Тъй като нямаха багаж, те минаха през митницата първи. Тъкмо напуснаха хангара, и в един отдалечен силоз се приземи друг кораб. Кърк спря да го разгледа, а Джейсън проследи погледа му. Сив кораб със следи от безброй премеждия. Хем имаше грубоватите очертания на товаропревозвач, хем бе накичен с многобройни оръдия като някой кръстосвач.

— Не може да не е вашият — отбеляза Джейсън.

Кърк кимна и се запъти натам. Щом приближиха, един от люковете се отвори, но отвътре не излезе никой. Вместо това към земята се спусна с дрънчене управлявана дистанционно стълба. Кърк се изкатери по нея и Джейсън навъсено го последва. Струваше му се, че безцеремонното държане на Кърк прехвърля всички граници.

Все пак Джейсън започваше да свиква с пирийските маниери. Посланикът бе посрещнат на борда точно както се очакваше. Не се появи никой. Кърк сам затвори люка и при сигнала за излитане те вече бяха стигнали до креслата. В този момент забучаха главните двигатели и ускорението се стовари с все сила върху Джейсън.

То не преставаше. Продължаваше да нараства и да отнема въздуха от дробовете му, както и способността му да вижда. Той извика, но тътенът в ушите му пречеше да чуе собствения си глас. Добре че загуби съзнание.

Когато дойде на себе си, корабът бе стигнал до нула G. Със затворени очи Джейсън изчакваше болката да напусне тялото му. До него внезапно долетя гласът на Кърк — стоеше до креслото.

— Аз съм виновен, Мета, трябваше да ти кажа, че на кораба имаме пътник, свикнал на едно G. Можеше малко да смекчиш обичайното си излитане, а не да му трошиш костите.

— Май не му е навредило чак толкова… но какво прави тук?

Джейсън леко се учуди, че вторият глас се оказа женски, но любопитството му не бе чак толкова силно, щом не си направи труда да отвори очи.

— Идва на Пиръс. Разбира се, опитах се да го разубедя, но не успях да променя намерението му. Жалко все пак, бих искал да направя нещо повече за него. Той ни осигури парите.

— О, какъв ужас — възкликна момичето.

Джейсън недоумяваше какво толкова ужасно има. Изтощеното му съзнание не виждаше смисъл в думите й.

— По-добре да си беше останал на Даркан — продължи момичето. — Много е хубав. Жалко, че трябва да умре.

Това вече беше прекалено. Джейсън с мъка отвори едното си око, след това и другото. Гласът принадлежеше на момиче на около двайсет и една години, което, вперило поглед в него, стоеше до креслото. Беше много красива.

Той разтвори по-широко очи, като осъзна, че тя е изключително красива — такава красота не бе виждал на планетите в центъра на галактиката. Досега бе срещал само жени с бледа кожа, хлътнали рамене и сиви, покрити с мазила и багрила лица. Това бе резултат от многовековното израждане на човешкия род, тъй като напредъкът на медицината спасяваше живота на все повече и повече нежизнеспособни същества.

Младата жена бе пълната им противоположност във всяко едно отношение. Тя бе плод на борбата за оцеляване на Пиръс. Силата на притеглянето явно издуваше мускулите при мъжете, а при жените ги превръщаше в здрави и силни влакна. Тя имаше стегнатото тяло на богиня, мургава кожа и съвършено лице. Късо подстриганата й коса обгръщаше главата й като златиста корона. Единственото неженствено нещо у нея бе пистолетът в огромния кобур под лакътя. Когато видя Джейсън да отваря очи, тя му се усмихна. Зъбите й се оказаха равни и бели, съвсем според очакванията му.

— Казвам се Мета и съм пилот на този кораб. А вие трябва да сте…

— Джейсън динАлт. Излитането ти беше отвратително, Мета.

— Наистина много съжалявам — засмя се тя. — Но ако си роден на планета с притегляне два пъти по-голямо от земното, малко трудно усещаш ускорението. Освен това пестя гориво, а със синергичната крива…