Хари Харисън - Свят на смъртта I

Джейсън се приближи до нея и вдигна очи. Макар и причудливите геометрични фигури в безкрая на пространството да му изглеждаха познати, те все още притежаваха способността да го привличат. Особено сега. Присъствието на Мета придобиваше необяснимо значение в мрачната тишина на купола. Отметнатата й назад глава почти допираше рамото му, златистият ореол на косата й затъмняваше част от небето, а до ноздрите му достигаше мекото й ухание.

Почти безпаметно ръцете му се обвиха около тялото й, докосвайки стегнатата й плът под тънката роба. Тя не се възпротиви и сложи ръце върху неговите.

— Усмихваш се — каза тя. — И ти обичаш звездите.

— Много — отвърна той. — Но нещо повече. Спомних си какво ми разказа. Искаш ли да ми счупиш ръката, Мета?

— Не, разбира се — каза тя сериозно и на свой ред се усмихна. — Харесваш ми, Джейсън. Дори да не си от Пиръс. Много ми харесваш. А съм толкова самотна.

Тя вдигна очи към него и той я целуна. На целувката му отвърна със страст, в която нямаше нито срам, нито пък престорена скромност.

— Кабината ми е по този коридор — бяха единствените й думи.

След това те вече не се разделяха. Когато Мета застъпваше на дежурство, той й носеше яденето на командния пулт, където двамата разговаряха. Джейсън не научи много повече за нейния свят, тъй като, по негласно споразумение, те не го обсъждаха. Той разказваше за безбройните планети, които бе посетил, и за хората, които бе срещал. Тя слушаше с интерес и времето минаваше бързо. Беше им приятно да са заедно и пътуването бе чудесно.

После всичко свърши.

На борда на кораба имаше четиринайсет души, но въпреки това Джейсън не бе виждал повече от двама-трима наведнъж. Те спазваха стриктно установен график на дежурства при управлението на кораба. Когато не бяха дежурни, пирийците си гледаха работата съсредоточено и самостоятелно. Събраха се заедно едва когато корабът завърши скока в пространството и уредбата излая „сбор“.

Кърк даваше заповеди за кацане и отвсякъде го засипваха с въпроси. Но преобладаваха техническите термини и Джейсън не си правеше труда да се опита да разбере. Вниманието му бе привлечено от тяхното поведение. Те говореха и действаха припряно. Приличаха на готвещи се да влязат в бой войници.

За първи път му се набиваше в очи колко са еднакви. Не че постъпките или външността им бяха идентични. Поразителната прилика идваше просто от начина, по който се движеха или реагираха. Бяха като огромни дебнещи котки. Крачеха забързано, напрегнато, готови всеки миг за скок, а очите им непрестанно шареха наоколо.

След сбора Джейсън се опита да разговаря с Мета, но тя се държеше почти като непозната. Отговаряше едносрично, а погледът й го отминаваше, без да се спира на лицето му. Всъщност нямаше какво толкова да й казва и тя си тръгна. Той понечи да се пресегне и да я задържи, но промени намерението си. Имаше кога да разговарят.

Внимание му обърна единствено Кърк… и то само за да му заповяда да заеме мястото си в креслото заради ускорението.

Мета кацаше безкрайно по-зле, отколкото излиташе. Поне на Пиръс. Корабът целият се тресеше. Свободното падане продължи сякаш безкрайно. По корпуса ехтяха силни удари, които разтърсваха целия кораб. Кацането приличаше повече на сражение и Джейсън се питаше дали това не бе донякъде вярно.

И дори не разбра, когато корабът все пак кацна. Постоянното, двойно по-голямо от земното, притегляне приличаше на намаляване на скоростта. Единствено затихващото бучене на двигателите го убеди, че са се приземили. С мъка разкопча коланите и седна.

Двойно по-голямото притегляне не изглеждаше толкова лошо. Поне в началото. Движеше се, все едно че на раменете си е метнал човек с тегло като неговото. Посегна да отключи вратата, но ръката му се стори двойно по-тежка. Бавно потътри крака към главния люк.

Там завари всички останали и видя как двама души търкалят някакви прозрачни цилиндри от съседната кабина. По очевидно значителното им тегло и по звъна, който издаваха при сблъсък, Джейсън разбра, че са направени от прозрачен метал. И най-малка представа нямаше за какво могат да служат. Празни цилиндри с диаметър един метър, по-дълги от човешки бой. Само от единия край имаха отвор, който бе херметически затворен и завинтен. Предназначението им му стана ясно едва когато Кърк отвъртя колелото и отвори един:

— Влизай — рече той. — Ще те заключат вътре и така ще те изнесат от кораба.

— Не, благодаря — отвърна му Джейсън. — Нямам особено желание да пристигна на планетата ти по такъв шеметен начин, опакован като наденица…