Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Не ставай глупак — бе резкият отговор. — Ние всички ще излезем с помощта на тези цилиндри. Твърде дълго ни е нямало, за да рискуваме среща с околната среда без преориентация.

Джейсън наистина се почувства малко глупаво, като видя, че другите влизат в цилиндрите. Той избра най-близкия, плъзна се в него с краката напред и дръпна капака. После затегна колелото в центъра и капакът прилепна плътно до стените. За минута съдържанието на въглероден двуокис в затворения цилиндър се повиши и устройството за регенериране на въздуха, намиращо се на другия край, забръмча.

Кърк остана последен. Първо провери херметическата изолация на всички останали цилиндри, после рязко натисна бутона за изходния люк. Увери се, че влиза в действие, и бързо се пъхна в последния празен цилиндър. И вътрешният, и външният люк се отвориха бавно, със скърцане и през тях запрониква дрезгавина, която едва-едва се процеждаше през пелената от изливащия се навън дъжд.

На Джейсън взе да му се струва, че цялото напрежение е било излишно. Всичките приготовления се оказваха напразни. Занизаха се дълги, изпълнени с нетърпение мигове и накрая се появи един пириец с автокран. Той натовари цилиндрите като някакъв мъртъв товар. Джейсън има нещастието да бъде затрупан на дъното на купчината, тъй че не успя да види абсолютно нищо отвън, докато пътуваха.

Първата му среща с местните форми на живот се състоя едва като разтовариха цилиндрите в едно помещение с метални стени.

Шофьорът на автокрана тъкмо затваряше с трясък дебелата външна врата, когато през входа влетя нещо и се удари в отсрещната стена. Погледът на Джейсън бе привлечен от движението му. Той се взря да го различи по-ясно, а то се спусна право към лицето му.

Забравил за металния цилиндър, Джейсън несъзнателно се дръпна назад. Летящата твар се удари в прозрачната метална обвивка и се впи в нея. Сега той имаше прекрасната възможност подробно да я разучи.

Бе прекалено ужасяваща, за да е правдоподобна. Сякаш пред него се намираше вестителят на смъртта в истинския си образ. Уста, разцепваща главата на две, нарязани и заострени зъби. Ципести, завършващи с нокти крила, а на крайниците още по-дълги нокти, които дращеха по металната стена.

Ужас обзе Джейсън, докато гледаше как те дълбаят прозрачния метал. Мястото, където попаднеше слюнката на това чудовище, се замъгляваше и там с настървение се врязваха зъбите му.

Здравият разум му подсказваше, че това са просто драскотини по дебелата стена. Но, заслепен и обезумял от страх, той се мъчеше да се свие колкото се може по-далеч. Да се смали, да изчезне.

Джейсън разбра какво представлява помещението отвън едва когато летящата твар започна да се топи. От всички страни пръскаше парообразна течност и обливаше цилиндрите. Пирийското животно щракна за последен път с челюсти, разми се и изчезна. Течността се отцеди през пода, след което последваха още две обливания.

Докато изпомпваха разтвора, Джейсън полагаше неимоверни усилия да внесе някакъв ред в усещанията си. Учудваше се на себе си. Колкото и ужасяваща да бе тази твар, той не можеше да проумее страха, който тя бе успяла да породи през стените на херметически затворения цилиндър. Реакцията му се струваше прекомерна в сравнение с причината за нея. Дори и сега, когато гадината бе унищожена и отнесена от течността. Наложи му се да напрегне цялата си воля, за да успокои нервите си и да нормализира дишането си.

Отвън мина Мета и на него му стана ясно, че процесът на стерилизация е завършил. Отвори цилиндъра и се измъкна едва-едва от него. Вече си бяха отишли всички с изключение на един непознат с орлово лице, който го чакаше.

— Аз съм Бруко, отговарям за клиниката за адаптация. Кърк ми каза кой сте. Съжалявам, че сте тук. Хайде да вървим, трябват ми няколко кръвни проби.

— Е, сега вече се чувствам съвсем като у дома си — отвърна Джейсън. — Ето ти и познатото пирийско гостоприемство.

Бруко само изсумтя и излезе с тежка крачка. Джейсън го последва по някакъв празен коридор и двамата се озоваха в стерилна лаборатория.

Двойното притегляне бе изтощително и се превръщаше в непрестанно бреме за уморените му мускули. Докато Бруко изследваше кръвните проби, Джейсън си почиваше. И вече почти се унасяше в мъчителен сън, когато пириецът се върна с поднос шишенца и спринцовки.

— Изумително — съобщи той. — В серума ти няма ни едно антитяло, което би ти послужило на тази планета. Тук имам цяла серия антигени, но те ще ти вземат здравето, особено през първия ден. Сваляй ризата.