Хари Харисън - Свят на смъртта I

За миг зърна Кърк с крайчеца на очите си, но не му обърна внимание. Посланикът не преставаше да губи незначителни суми на „сребърна седмица“ и изглеждаше нетърпелив. Вероятно чакаше Джейсън да започне да играе сериозно. Джейсън се усмихна и продължи обиколката си, без да бърза.

Накрая, както обикновено, се установи на масата за зарове. Това бе най-сигурният начин да се печели на дребно. А ако я почувствам тази вечер, ще прочистя цялото казино! Ставаше въпрос за тайната му, за силата, която неизменно работеше за него — и от време на време му позволяваше да осъществи съкрушителен удар и да се оттегли бързо, още преди биячите да са се появили за парите си.

Дойде и неговият ред и Джейсън с мъка хвърли осем. Разиграваха се дребни суми и той не се насилваше — просто се пазеше от седмиците. Отбеляза точка и пропасува печелившата комбинация. После хвърли празно и предаде заровете на следващия.

Седеше и машинално залагаше дребни суми. Докато заровете минаваха от ръка на ръка на масата, той си мислеше за силата. Чудно, че и след толкова години работа не разбираме много от пси. Хората може да се понаучат, способностите може да се поусъвършенстват, но това е всичко.

Тази вечер се чувстваше силен, знаеше, че парите в джоба му го изпълват с онази допълнителна самоувереност, която понякога му помагаше да направи пробив. Вдиша с притворени очи заровете и мислено погали вдлъбнатите бели точици. В следващия миг те изхвърчаха от ръката му и образуваха седмица пред втренчения му поглед.

От години не бе изпитвал въздействието й в такава степен. Това бе работа на пачката от милиони кредити. Заобикалящият го свят бе с ясни и изострени очертания, а заровете — изцяло в негово владение. Знаеше с точност до десет кредита сумите, които се намираха в портфейлите на останалите играчи, и усещаше картите в ръцете на играчите зад себе си.

Бавно, внимателно той взе да увеличава мизата.

Хвърляше без ни най-малко усилие — заровете се търкаляха и спираха като опитомени кучета. Без да бърза, Джейсън се съсредоточаваше върху психологията на играчите и на крупието. Минаха почти два часа, докато увеличи купчината пред себе си на седемстотин хиляди кредита. И тогава зърна крупието да сигнализира за присъствието на сериозно печеливш клиент. Изчака идването на човека с безизразния поглед, който щеше да наблюдава играта, духна върху заровете, заложи спечелената сума и… с едно хвърляне прати всичко по дяволите. Изпратеният от заведението служител се усмихна доволно, крупието си отдъхна… а Джейсън видя с крайчеца на окото си как Кърк става моравочервен.

Потънал в пот, пребледнял, Джейсън разгърна с едва забележимо трепереща ръка сакото си и измъкна един от пликовете с новите банкноти. Разчупи с пръст печата и остави две от тях на масата.

— Може ли да залагаме без ограничения? Бих искал… да си възвърна известна част от парите.

Крупието вече едва сдържаше усмивката си, но все пак погледна към служителя, който бързо му кимна в знак на съгласие. Имаха си работа с мухльо, на когото трябваше да измъкнат всичките пари. Цяла вечер игра от портфейла си, а сега бъркаше в запечатан плик, за да се мъчи да си възвърне загубеното. На всичкото отгоре пък пликът бе доста дебел и вероятно пълен с чужди пари. Не че това имаше някакво значение за заведението. За тях парите не миришеха. Играта срещу казиното продължи в много спокойна обстановка.

Точно според желанието на Джейсън. Трябваше да овладее положението колкото се може по-здраво, още преди някой от тях да си даде сметка, че губят те, а не той. Неприятностите предстояха и на него му се искаше да ги отложи за колкото се може по-късно. Тогава вече ще стане трудно да се печели безпрепятствено… а и силата пси може да си отиде по-бързо, отколкото бе дошла. Нямаше да му е за първи път.

Сега той играеше срещу заведението. Другите двама играчи очевидно бяха подставени лица, а около тях се събра плътна тълпа от зрители. След няколко незначителни загуби и печалби той улучи серия от печеливши комбинации и купчината златни чипове пред него все повече се уголемяваше. Според грубата му преценка в нея имаше около милиард. Заровете продължаваха да му се подчиняват, но Джейсън тънеше в пот от напрежение. Изведнъж заложи целия куп чипове и посегна към заровете. Но крупието се оказа по-бърз и го изпревари.

— Заведението иска нови зарове — заяви той без заобикалки.

Доволен от неочакваната почивка, Джейсън се изправи на стола си и изтри ръце. В стремежа си да прекъсне печелившата серия заведението вече за трети път подменяше заровете. Имаха това право. Служителят на казиното с безизразния поглед отвори чантичката си както преди и извади първия чифт, който му попадна. Разкъса пластмасовата им опаковка и ги метна по дължината на масата към Джейсън. Те образуваха печелившата седмица и Джейсън се усмихна.