Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Засега толкова — каза той. — Нека да си свършим работата.

Джейсън се пресегна и отпи голяма глътка от чашата, за да укроти яда си. Той бе бърз стрелец — толкова пъти от това му бе зависил животът, а сега за първи път го изпреварваха. Раздразни го непосредствеността и простотата, с които бе извършено това.

— Не съм настроен делово — отвърна той язвително. — На Касилия съм дошъл да отдъхна, да се махна от работата.

— Нека не се будалкаме, динАлт — нетърпеливо го прекъсна Кърк. — Никога през живота си не си се занимавал с нещо почтено. Ти си професионален комарджия и аз съм при теб именно заради това.

Джейсън потисна гнева си и захвърли пистолета на другия край на канапето, за да не се изкуши да го използва. Толкова бе сигурен, че на Касилия никой не го познава, и с такова нетърпение предвкусваше големия удар в казиното. Но остави тревогите си за по-късно. Този тип с вид на борец като че ли знаеше всичко. Да го чуе какво крои и какво цели.

— Добре, какво искаш?

Кърк се стовари на един стол, който изскърца застрашително под тежестта му, и изрови някакъв плик от джоба си. Бързо го отвори и сложи на масата шепа бляскави галактични полици. Джейсън ги погледна и изведнъж се изправи.

— Да не са фалшиви? — попита той и вдигна една от тях към светлината.

— Достатъчно истински са — му отвърна Кърк. — От банката съм ги взел. Точно двайсет и седем — или двайсет и седем милиона кредита. Искам да ги използваш, като начален капитал, когато отидеш в казиното довечера. Заложи ги и спечели.

Съвсем истински изглеждаха — а това можеше и да се провери. Джейсън замислено ги опипваше, докато изучаваше непознатия.

— Не знам какво си си наумил. Но сигурно схващаш, че не мога да ти дам никакви гаранции. Аз играя — но не винаги печеля.

— Играеш — и печелиш, щом искаш — мрачно отвърна Кърк. — Проучихме това доста внимателно, преди да дойда.

— Да не искаш да кажеш, че си служа с мошеничество… — Джейсън внимателно овладя отново яда си и го потисна. Раздразнението нямаше да го доведе до никъде.

— Може и да не му викаш мошеничество, все ми е едно, честно казано — продължи Кърк със същия равен глас, без да му обръща внимание. — Хич не ме е грижа дали ръкавите ти са подплатени с аса, или пък на пръстите на краката имаш електромагнити. Стига да печелиш, нравствената страна на въпроса не ме засяга. Казах, че имам предложение… Здравата сме се трудили за тези пари… но пак не стигат. За да ти стане по-ясно, имаме нужда от три милиарда кредита. Хазартът е единственият начин да се сдобием с такава сума. Като използваме тези двайсет и седем милиона за начален капитал.

— А аз какво ще получа от цялата работа? — невъзмутимо попита Джейсън, сякаш започваше да вижда някакъв смисъл в тази фантасмагория.

— Можеш да задържиш всичко над трите милиарда, справедливостта го изисква. Не рискуваш собствени средства, но ако спечелиш, ще си оправиш положението до края на живота.

— А ако загубя?

Изведнъж Кърк се замисли — очевидно подобно развитие на нещата не му бе съвсем по вкуса.

— Да, има и такава вероятност. Виж, това не ми е минавало през ума.

И решението не закъсня.

— Ако загубиш… ами, предполагам, че ще трябва да поемем този риск. Но в такъв случай май ще е по-добре да те ликвидирам. Поне толкова заслужават онези, които загинаха, за да се сдобием с двайсет и седемте милиона. — Думите бяха изречени тихо, без злоба и звучаха повече като обмислено решение, отколкото като заплаха.

Джейсън се изправи, напълни отново чашата си, предложи една и на Кърк, който я пое и кимна в знак на благодарност. После закрачи напред-назад, тъй като не можеше повече да седи на едно място. Предложението го ядосваше, но и неотразимо го привличаше. Беше комарджия и този разговор го караше да се чувства като наркоман при вида на наркотици.

Той спря внезапно, осъзнал, че вече от известно време е взел решение. Дали ще спечели, или ще загуби… дали ще живее, или ще умре… нима можеше да се откаже от възможността да разиграе такива пари! Изведнъж се обърна и размаха пръст към гиганта на стола.

— Дадено… вероятно още от мига, в който влезе тук, си знаел, че ще се съглася. Но и аз имам няколко условия. Искам да знам кой си и кои са тези, за които непрекъснато говориш. И откъде са парите… крадени ли са?

Кърк пресуши чашата си и я побутна настрана.

— Крадени ли? Напротив. Две години копахме и пречиствахме руда, за да се сдобием с тях. Копахме на Пиръс и я продадохме тук, на Касилия. Много лесно можеш да провериш това. Аз я продадох. Аз съм посланикът на Пиръс тук, на тази планета — и той се усмихна при тази мисъл. — Не че това има особено значение, посланик съм и още на поне шест планети. Но върши доста работа при сключване на сделки.