— Как е възможно да му казвате нещо такова? — започнах да протестирам. — Той не е човешко същество. Нима искате да получите изгода от смущението му?
— Млъкнете, Сурич! Вие нямате нищо общо с войната ни и не познавате законите й, да не говорим, че дори още не сте влезли в нея, така че не виждам смисъл в упорството ви да излезете от нея. Не ни безпокойте!
Отказах се в негова полза и потърсих табуретка. Рита се появи от нищото и седна до мен. Постави ръка на коляното ми и го стисна. Знакът, с който ме уведомяваше за нещо премина през мен като електрически ток, но съзнанието й продължаваше да представлява за мен голямо и шумно петно.
— Не мога да те прочета — промърморих.
— По-сигурно е да се каже през зъби — отвърна тя по същия начин.
— Какви са тези?
— Перми — вид от някаква планета без слънце. Не е ли странно? Планета, която се скита между системите. И те са психо, но от ниска категория, макар да са доста хитри и изобретателни. Напъхаха се във войната между скаповете и галагите, без някой да ги е викал…
— Не, не! — възкликнах без да повдигам глас. Един шептящ вик е равен на мисъл в подводна пещера. Бяхме по средата на пътя си да заемем която и да е страна, поради което ме нападнаха лоши мисли. — Можеш да бъдеш и по-обвързана с мен.
— Няма да ти хареса.
— Тогава нека да ти го кажа по-ясно: Грийн ме вербува за пари. Уговорихме се за десет хиляди на глава, а аз по изключение включих в условието и твоето присъствие.
— Много любезно от твоя страна! — погледна ме Рита така, както се наблюдава някой последен тъпак. — Това показва, че нищо не си разбрал. Твоята длъжност е да реализираш предпоследната топка. Трябва да бъдеш на точното място в точното време и да я удариш под необходимия точен ъгъл, а с това мисията ти ще бъде изпълнена. След този момент никой няма да се интересува от твоята траектория.
— Плъхове! — възкликнах безсрамно. Но кантората вече се беше изпразнила. Докато говорехме, някаква магическа служба се бе погрижила да елиминира всякаква следа от човешки и извънземни психо-наемници, които инфектираха това място. Рита ме изгледа внимателно.
— Разбра ли какво ти казах? Няма да стигнеш до края на пътя.
— Да, разбрах. Но въпросът е друг. Защо не съм в състояние да прочета съзнанието ти? Излъгах ги, след като скрих истинската природа на моя талант: За него не съществува блокаж на проникване.
— Защото съм нещо друго — отвърна Рита.
— Друго ли? За какво говориш? Колко неща биха могли да съществуват, за които да не зная?
За да даде пълен отговор, Рита показа своя истински външен вид. Вече не бе момиче, а нещо като голямо сплеснато лале, чиито цветни листенца бях срязани по диагонал като железни панели. Наблюдавах като хипнотизиран как по полираната им повърхност преминаваше бавна пулсация, която се вливаше в едно лакомо, нарастващо уширение. След като странното цвете се разтвори, във вътрешността му се показаха сложни микроскопични системи и изкуствени органи, изработени с невъобразимо качество и прецизност. Почувствах, че сякаш падам от голяма височина. Тичинките му бяха антени — приемници на сигнали, излъчени от по-висша същност, родена на планета, която обикаляше около звезда, която не беше слънце и в момента висеше на около десет хиляди километра от Земята, за да шпионира нашите действия. Рита-цветето получаваше трилиони терабайтове за наносекунда. Тази компресирана информация обясняваше произхода, естеството и края на вселената и за нейното декодиране бяха нужни еони, но същността ни съчувстваше, поради което кондензираше и резюмираше съдържанието й. Тя казваше, че вселената няма цел и е продукт на случайност, който е цикличен. Измеренията на вселената се завързват и сплитат, като допълват формирането на следваща непрекъснатост, в която начало и край, отвътре и отвън, минало, настояще и бъдеще са лишени от смисъл. И това ли бе всичко? Имаше и още нещо. Съществата, които я обитават са неправилно формирани от пространството и времето, създадени по случайност и без никакъв смисъл. Войната ли? Тази война е безполезна, както и която и да е друга, като всички колективни или индивидуални действия на същества, които инфектират вселената. Скапаве, хора, галаки и перми. Действията, страстите, животът и смъртта на трилиони видове нямат значение за вселената. И ако искат Господ, Той им остава като последна инстанция. След това същността млъкна. Не се нуждаеше от време, но ни съчувстваше и затова направи пауза, за да изпълни следващата фаза.
Читать дальше