Серхио Хартман - Матрьошки

— Разпусни я — нареди тя.

За първи път чух гласа й и веднага се влюбих в нея. Беше съвършена.

Мъжът се държа послушно. Обърна поляритета на полето и конците се разтвориха във въздуха или се вмъкнаха обратно в цилиндъра, не бях в състояние да го уточня.

— Вербувани сме — казах аз.

— Вербувани ли? — повтори тя. — Говори се за война, но малко се знае за нея. Би ми харесало да науча имената ви. След като сме тръгнали да мрем… няма да бъде приятно това да се случи между непознати. Аз съм Рита.

— При телепатични войни никой не умира — рече мъжът. — Най-много да загуби таланта си.

— Името ми е Сурич — представих се аз.

— Сурич ли? Прилича на прякор — отбеляза Рита.

— Казвам се Джоуъл Грийн — каза мъжът. — Вярвай му, наистина се казва Сурич.

— Обаче вие не се казвате Джоуъл Грийн — уточних. — Откъде го измъкнахте това име? От някой роман ли? Да не е от „Юбик“?

— Онзи от „Юбик“ беше Джо Чип — поясни Рита и изтърси от ръкава на палтото си няколко въображаеми прашинки. — Кога започва сражението?

Джоуъл Грийн (истинското му име бе Хосе де Кампос и Оливейра, беше роден в Куритиба от майка германка и баща португалец) ни заведе до едно здание, което се издигаше на повече от трийсет етажа. Поради почти всичките му запалени светлини бе очевидно, че войната го беше избегнала, независимо от късния нощен час. Пазачите, разположени зад полукръглия масивен плот, който се намираше след входа, проявиха голяма бдителност, след като разбраха, че рутинните им усилия да разпознаят идентичността на новопристигналите са блокирани. Те познаваха външността на Грийн, но това не им даваше никаква гаранция, понеже външния вид можеше да се промени по хирургически път, чрез внушение или чрез индуктори… Провалът на проверката предугаждаше трудности. Пазачите бяха прости изпълнителски маши от второ ниво, без голям талант, и наистина бяха пригодни да изяснят нечия идентичност, но по никакъв начин не бяха способни да свалят анти-полето, което генерираше Рита. Ние се спряхме и изчакахме. След няколко секунди стана очевидно, че Грийн е успял да генерира серия от пароли за вярване, тъй като типовете ни се усмихнаха глупаво и ни оставиха да минем.

За да стигнем до двайсет и осмия етаж, използвахме един от свръх-бързите асансьори. Озовахме се в зала, заета от дузина стаички с обем от около два кубични метра, в които стояха оператори и с поглед, изгубен в полетата на виртуалните битки, обвити от всякакъв вид жици и кабели, спасяваха най-тихата война в Историята. Рита остана да ги наблюдава. В очите й се мярна искрица на неодобрение. Би могло да се дължи и на анти-полето, но тя явно имаше привичките на всеки емпат. Бе загрижена за симетрията на кутийчатите конструкции, съединени с талантите разположени във вътрешността им, а се сетих, че преди дори и не беше протестирала против оскърбителните маниери на Грийн, когато я вербуваше.

— Ще ги заместваме на всеки два часа — каза ниският мъж, изпреварвайки критиките на Рита. Може би за в бъдеще щеше да стигне до откриването на аргументи за нейното недоверие към подобията на стаи.

— Кой е натоварен с операциите? — попита тя.

Въпросът й очевидно издаваше познания за шифри, което не си го бях представил, когато я видях на балкона за първи път. Рита седна на една табуретка. От тази позиция можеха да се видят петима предсказатели, които се бяха замотали в дискусия относно правилната интерпретация на сложна плетка от конци. Всеки един от петимата внасяше в нея по един цветен конец, съгласно реда си на влизане и възлите в местата на пресичане добиваха различна конфигурация. Не съгласуването се предизвикваше когато нямаше две съвпадения.

— Забравете ги — рече Грийн. Виждайки, че останах мълчалив и прикрит от гримаса на порицание, той се опита да ме ободри със смешен аргумент: — Хайде да спечелим.

Още от началото на войната знаехме, че страните в сражението бяха извънземни; те се нуждаеха от пушечно месо и Земята бе в състояние да им го достави. След откритието, че тази планета е пълна с таланти, те се приземиха на нея с подходяща тържественост за случая. Последваха посланици и взаимен обмен. Тръгна се към неограничена размяна на познания, взаимно доверие и симпатия. Извънземните не казаха нищо за войните, те изглеждаха извънредно мирни — приличаха на будистки лами.

— Може ли да започнем работа? — прекъсна нишката на мислите ми неспокойствието на Рита.

— Не е толкова просто — отбеляза Грийн. — Когато тези екипи бъдат заместени след… — погледна той часовника си, — четиридесет и пет минути, ще свикам пленарно заседание на предсказателите, за да определят дали вие сте в състояние да образувате част от екип.