Серхио Хартман - Матрьошки

Този коментар разочарова Рита. Напротив, аз го знаех от самото начало.

— Ще ни приемат ли или не, хайде да го направим — каза тя. — Ще бъдем независим екип — Сурич и аз. Ще наемем таланти, за да завоюваме отново Земята. И вие ще ни помогнете, Грийн.

— Вие сте луда! Това не е възможно. Аз работя за тях, а не за собствена сметка.

— Някой иска ли кафе? — рекох, за да поразредя околното, гъсто като желе настроение. Бях открил тази добра течност по миризмата й, а не благодарение на психичната ми мощ — някой се беше заел да приготви кофеиновата напитка.

— Добре — съгласи се Рита. — Ще направим няколко минутна почивка.

Грийн се спря пред нея и по всичко личеше, че съжалява за довеждането й. Обработката на стратегическите линии на една така особена война не бе задача за аматьори, а той изглежда също не правеше изключение. Бях загрижен за начина, по който щеше да импровизира по време на хода й, в повечето от случаите без истинско познаване на нейната материя. Когато от една от стаичките се разнесоха вопли, ние всички подскочихме от местата си.

— Изгубихме кула — прошепнах.

— Не може да се завзема лекомислено — рече Рита. — Тези хора го допуснаха.

— Госпожице — каза вежливо Грийн. — Мисля, че сбърках с вас. По-добре би било да пишете романтични поеми или да се да работите в някоя шивашка работилница.

Рита моментално реши да разчита на един активен талант, който владееше една от формите на телекинезис, което й помогна да откъсне перките на един вентилатор и да го използва като коса по врата на Грийн. Не почувства вина: бе очевидно че вътрешността на Грийн се обитаваше от същество без емоции и лице. Това чудовище бе влязло във владение на тялото му, за да го манипулира и посредством него да вербува лица с талант за военни действия. Пристъпих крачка напред и за първи път видях съществото, което се бе разположило в Грийн: имаше форма на круша и цвят, който излъчваше жлъч; разполагаше с четири симетрични отверстия, подобни на кръгли уста с грапави ръбове, които показваха, че организмите с милиони години еволюция се стремят към прости и функционални форми.

— Остави я на мира! — възкликнах, когато успях да се отдръпна от апатията, която ме бе обхванала.

— По-добре ще бъде да си отиде — настоя Грийн. — Позволих си да сбъркам.

— Не си сбъркал, господин чудовище от външното пространство — рече Рита. Но бе последното, което изрече. Една невидима ръка, командувана без съмнение от един от талантите, които ни заобикаляха, я хвана за гърлото и за известно време я остави извън битката. За първи път през тази нощ започнах да подозирам, че решението ми е било погрешно или поне прибързано. Беше очевидно, че тази страна от воюващите ще се възползва от необикновения ми талант, маскиран под ранга на обикновен телепат, но това вече нямаше значение; нетърпимото бе, че се настървиха на момичето.

Иззвъня някакъв звънец. До стаичките се доближи орда от свежи таланти, която започна да заема местата на тези, които бяха привършили със задачите си. Не изглеждаше по-различно от подмяната на работна смяна в публично учреждение. Видях няколко странни мутанти, но повечето хора имаха обикновен вид. Това, което бележеше разликите им, бе различието в екстаза на техния начин на изразяване, както и умората в телата и съзнанието им, което се отразяваше върху техните лица.

— В състояние ли са да ни поставят в течение на нещата? Изглеждат изтощени — погледнах Грийн, който неизразително наблюдаваше талантите, сякаш бяха същества от друга планета. — Войната се нуждае от свежи бойци, но в никакъв случай от неопитни.

— Боже мой! — възкликна Рита, която се бе съвзела възстановяваше дишането си. — Как могат да бъдат толкова апатични и така нечувствителни?

Грийн насочи вниманието си към момичето, за което мислеше, че още е в безсъзнание или поне, че трепери в ъгъла. Вместо това откри, че Рита е пълна с решителност, готова да се включи в битката.

— Госпожице! Проклета да бъдете! — изрази Грийн тежкото си настроение. Може би беше открил нещо опасно за него, вероятно подозираше заговор. Изпреварих душевната му подбуда, но той контрира изпреварването ми. Парира мозъчната ми атака и с прост удар в ченето на Рита, я остави в безсъзнание.

— Така няма да стигнем до никъде. Вие настояхте да я вербувам, я тя вече не понася вашата автономност. Дори не успя да разузнае кои са на наша страна и кои са неприятелите ни във войната, в която сме въвлечени.