Серхио Хартман - Матрьошки

— Би могъл да се защити — изненадах се от неефикасността на първия нашественик. Това беше станало, докато Грийн ни вербуваше, когато оплете в мрежата Рита на балкона и ни отведе до Централното Здание.

— Не е знаел какво би се случило, докато не е станало прекалено късно. И ние видяхме, че на тази фаза е невъзможно да се намесим, битката щеше да бъде остра. Стояхме и през цялата смяна изграждахме топлинна бариера. Двама от нашите паднаха в битката, чухте ли виковете им?

Беше трудно да го смеля. Значението на това стълкновение ми се изплъзваше и нямах намерение да правя обследване на Бургеньо. Този тип заемаше мръсна страна и нещо в жестовете му предизвикваше отвращение. Затова не ме изненада, че изпреварвайки моята вибрация, той започна да се отваря напълно, показвайки своята интимност и между другото давайки да се разбере, че талантът ми го разтърсваше като стар, прояден от молци килим. Хващах се на бас, че от това разтърсване не би се откъснала и люспица от собствената му гнилост.

Започвайки с жеста на Бургеньо, трябва да кажа, че присъствах и на други подобни факти, макар че ще трябва да ги разкажа последователно. Информацията, към която имах достъп, ми позволи да узная стъпките, които предшествуваха вербуването ми заедно с Рита. Грийн беше открил анти-полето на момичето и се нуждаеше от мен само за да прикрие интереса си към нея. Имаше на разположение стотици като мен или на такива, на каквито се преструвах, че съм. Но в екипа му липсваше един от типа „анти“, поради което неутрализирането на някой от типа „скап“ ставаше доста сложно за него. Обяснението бе твърде заплетено. Защо Грийн искаше да неутрализира скапове, след като беше един от тях? Бе възможно във вътрешността на скапа, които се намираше в крушоида в гръдния му кош, да се намира някой галак или някой не каталогизиран вид. Войната се разрастваше като мастилено петно, предизвикана от четирима ентусиасти с психически таланти, които бяха получили свобода на действие във вселената.

Докато Бургеньо ме дезориентираше с лавина от разбъркани данни, талантите отвориха по средата това, което беше останало от Грийн. След това разрязаха крушоида на две части и започнаха да изваждат оттам нещо като черен таралеж, който започна да се отделя като топка от леплив цимент. Така че това беше истинският външен вид на скапа. Едва сега разбрах защо бяха объркали истинското ми възприятие и не бях успял да видя нещо друго, освен крушоидите: скаповете са облицовани със стерилен филм, който пречупва психическото прочитане от трето ниво. Изненадан от грубото му показване, скапът се беше побъркал, ако такова изразяване е приложимо за неговата морфология.

След като видях таралежът, притиснат между пода и стената подобно на топка за тенис, отправих въпросителен поглед към Бругеньо.

— Какво се опитва да направи? — попитах.

— Скапът ли? Да си излезе от скелета, предполагам. Бернардо ще го счупи като изгнил зъб. Този е Бернардо — рече той, сочейки към индуктора, който си разтриваше ръцете, сякаш ги бе оцапал с мръсна кал. — Дано винаги да става така лесно.

Третото едновременно събитие беше станало извън погледа ми и прогресираше зад гърба ми. Обърнах му внимание, когато мислите на Бургеньо абсолютно се затвориха за мен. Рита беше дошла в съзнание и анти-телепатичното поле, което генерираше, бе достатъчно да задръсти всички таланти. Единствено скапът, който беше сляп и ням, успя да пресече създадената броня с ясно послание, към което и аз се бях насочил.

— Лъжат — предаде мисловно скапът. — Аз съм на твоя страна, а те са враговете.

Ще опиша с две-три думи какво последва: беше досадно и смущаващо, като някакво тяло което е паднало от известна височина в резервоар пълен с мед. Бях изгубил нишката между лабиринта от слепи очи, които гледаха, без да виждат. Получих други три усещания. За нещо прилепчиво, бавно и древно. Той потърси помощта на Рита, едновременно изненадан и щастлив, че момичето бе влязло в действие, нарушавайки зловещото стечение на обстоятелствата, които й бяха пророкували. Но вече беше изчезнала, може би погълната от водовъртежа на талантите, които изтичаха безпорядъчно от между стаичките, заменяйки се един друг и понякога се блъскаха като полицаите от Кийстоун, от един стар комичен филм. Бургеньо, който в момента бе застанал с ръце на кръста и изглеждаше изморен от шетнята наоколо, изглежда предизвикваше скапа на дуел.

— Мисля, че казаното от него е израз на парноя — рече той. В действителност това не може да бъде постоянно — скоро ще бъде добре и ще може да се върне към игричките си.