Серхио Хартман - Матрьошки

Не беше вярно, че Грийн бе поискал да вербува Рита — аз му я бях наложил. Независимо от това се чувствах така дезориентиран, че дори не бях способен да си спомня кой беше специфичният ми талант.

Един от освободените от смяна, който беше висок като топола коленичи пред Рита с намерението да я пробуди. Може би дори не беше видял удара с юмрук и може би си представяше, че както и при другите случаи, Рита беше извън играта поради психична атака. Коленичилият беше несъществен емпат и неговият талант се включваше в погранични случаи, а тя бе един от тях, макар че той не беше проучил на коя струна играеше. Грийн го бе каталогизирал като кинетик или индуктор на паника, поради което се отдръпна и опря външното си тяло на стената, докато вътрешното му тяло се свиваше по патетичен начин — в дъното на душата си той бе страхливец, извън типичното за вида, към който принадлежеше. Емпатът не му обръщаше внимание. Той извади от джоба си тесте пластмасови карти и започна да ги полага подред върху главата на момичето. Образите върху картите представляваха естествени катастрофи или въображаеми пейзажи от световете на агресорите. Идването на извънземните беше възбудило паталогичен култ към фантастичното, също като бе станало през втората и третата четвъртина на двайсети век.

— Помогнете ми — каза той. — Поддържайте границата с този кастриран шопар, за да предотвратите повторното нападение над Рита.

— Не е кастриран шопар. Във вътрешността му има друго нещо. Не се ли предполага, че сме на една и съща страна? — нямаше смисъл протеста ми.

— Да се предполага ли? Тези вредни хищници сменят страната със същата лекота, с която сменят и тялото си — забави се той за момент и добави: — Видя ли го отвътре? Какво видя?

— Един крушообразен, със зеленикав цвят и четири уста.

— Това е скап. Но изглежда странно. Той е една четвъртина от Братството, един вид сержант, който наема. Вербува ли ви?

— Преди няколко часа — отвърнах аз.

Към неподвижното тяло на Рита се доближаваха различни оператори, който един по един бяха напуснали местата си и бяха заменени от други. Те участвуваха в различен вид съюзи и се учудваха от историята, която изтичаше от разсъдъка на момичето, а тя игнорираше колко би продължила тази част на цикъла. Бяха таланти от всякакъв тип и качество (телепати, предсказатели, емпати, телекинезисти и индуктори), които вече наброяваха дузина. Грийн, който бе свит между стената и пода, и се бе сгънал под екстравагантен ъгъл, изглежда, че беше изгубил контрол над ситуацията, а може би и заточен от едновременното действие на блокатори и подтискащи. Не беше станало ясно, защо всички бяха постигнали съгласие против Грийн. След всичко, което се случи, той бе станал част от тяхната страна, а Рита оставаше абсолютно непозната.

— Нищо не се получава — каза накрая емпатът и си събра картите.

— Ликвидирана е — отбеляза един предсказател. — Остават й пет или шест минути живот.

Бях поразен от получената информация. С какво си играеше Грийн или съществото, което бе заело позиция в него? Каква беше нашата функция в интригата? Ако думите на предсказателя за Рита се окажеха верни, тя щеше да умре за едното нищо, без да е влязла в каквато и да е битка, само поради каприза на един офицер от по-долна категория.

— В случай на извънредно положение сме упълномощени даже да уволним вербуващия. Може би така ще игнорирам количеството на паралелните войни, които се раждат в момента.

По-нататък ми се удаде да присъствам на една невероятна сцена. Двама от талантите се разположиха пред Грийн. И без да го докосват, започнаха процес, който без съмнение бе насочен именно към него. Външната обвивка на скапа потрепери два или три пъти и след това се разглоби. Частите и независимите модули, които само пред минута съставяха Грийн, се разпиляха тихо, без да произведат никакъв звук, сякаш ставаше дума за части от някакъв мек материал. Туловището му, освободено от крайници и глава, започна да се асимилира все повече и повече от крушоида, който съдържаше вътрешността му.

Емпатът се разположи срещу мен, затулвайки това, което бе останало от Грийн и ми протегна ръка.

— Аз съм Бургеньо.

— Сурич — отвърнах аз. — Какво предлагате?

— Да го разрежем по средата, по екватора. Скапът, който се крие във вътрешността на крушоида е най-вредния хищник във вселената. Знаете ли какво означава изразът „троянски кон“?

— Не.

— Вие прочетохте разсъдъка на крушоида, но преди време — преди скапът го е изял, както правят някои гъсеници, така да се каже отвътре. И сега от него е останал само скелета му.