Хенри Хагард - Тя

Лео я изгледа, протегна ръка и я приласка.

— Стани, Аеша — печално каза той. — Ти добре знаеш, че няма да го сторя. Аз се намирам в твоя власт, аз съм твой верен слуга! Как мога да те убия! По-скоро бих сложил край на своя живот!

— Ти вече ме обичаш, Каликрат! — отговори тя, усмихвайки се. — Разкажи ми за твоята страна, за твоя велик народ! Ти сигурно ще искаш да се върнеш, но аз се радвам, защото ти не можеш да живееш в тия пещери. Ние ще заминем от тук, не се страхувай, аз зная пътя; ние ще отидем в твоята Англия и там ще живеем! Две хиляди години очаквах този ден и с радост ще напусна тия ужасни пещери и този мрачен народ! Ти ще управляваш Англия…

— Но Англия си има кралица! — я прекъсна Лео.

— Какво от това? — възрази Аеша. — Ще я свалим от престола!

Ние й обяснихме, че е невъзможно да се направи това, защото тогава самите ние ще загинем.

— Странно нещо! — извика Аеша с удивление. — Кралица, която обича своя народ! Вероятно светът много се е изменил!

Ние се опитахме да й обясним, че нашата монархия е обичана и уважавана от всички, че същинската власт е в ръцете на народа, че Англия се подчинява на своите закони.

— Закон! Та какво нещо е законът? — каза тя подигравателно. — Нима не разбираш, Холи? Аз представлявам всеки закон, също и Каликрат! Всички човешки закони са за нас; както северният вятър е за планините! Сега, моля ви, и двамата си идете! Трябва да се приготвя за пътя. Пригответе се и вие, вземете със себе си и слугата. Само не вземайте нищо излишно; след три дни ще се върнем. Ти, Каликрат, можеш да целунеш ръката ми!

Ние отидохме в стаята си. Очевидно бе, че ужасната кралица е намислила да отиде в Англия. Аз потреперих при тази мисъл, защото знаех, Аеша непременно ще даде ход на ужасната си сила.

Нейната горда и властна душа ще поиска да си навакса всички тия дълги столетия на самотност. Тя не може да умре; да бъде убита също не може 8 8 Съжалявам, че не можах да узная, дали наистина Аеша е защитена от случайности и е неуязвима. Когато тя предложи на Лео да я убие, това вероятно е било направено, за да изпита влечението му към нея. ; какво би могло да я спре? В края на краищата тя ще сложи ръка на британските владения, може и на цялата страна; с ужасни злодеяния ще направи Англия най-богатата и най-цветущата страна в целия свят.

След дълги размишления дойдох до заключението, че това удивително създание, може да стане оръжие в ръцете на Провидението, за да измени реда на престарелия свят и да го насочи към по-добър живот.

Приготовленията за пътуването ни не бяха сложни. Мушнахме в ръчните си чанти дрехи от първа необходимост, по чифт обувки, взехме револверите, една пушка и запас от муниции. Всичко друго оставихме в пещерите.

Преди определеното време, влязохме в покоите на Аеша и я намерихме вече готова, облечена в тъмна мантия.

— Да вървим! — каза тя.

Излязохме от пещерата. Божият свят ни посрещна с носилки и шестима неми носачи. Между тях се намираше и старият Биллали, към когото бях много привързан. Аеша бе решила, с изключение на нея, всички да вървим пешком и ние с удоволствие потеглихме след продължителното бездействие в пещерите. Случайно или по заповед на кралицата, но наоколо не се виждаха хора.

Минахме край голяма обработена равнина, обградена с мрачни скали; любувахме се на чудесната природа и на удивителната система за напояване, измислена от народа на царствения Кор. Вървяхме около половин час, наслаждавайки се на прохладата, идваща откъм морето; започнахме да различаваме някакви постройки в далечината. Биллали ни обясни, че това са руини от големия град. Дори от такова разстояние ние забелязахме тяхната хубост. Градът не е бил като Вавилон или Тива, но високите му стени бяха все още запазени. Без съмнение народът на Кор е бил защитен от всяко външно нападение.

Тия стени бяха дебели, издигнати от камък и заобиколени от ровове, пълни с вода. Стигнахме преди залез и минахме по останките на някогашен мост. Без особени трудности се изкачихме на стената. Перото ми не е в състояние да опише хубостта на околната панорама. Останки от стълбове, храмове, дворци, обрасли с гъсти храсталаци, се къпеха в светлика на залязващото слънце.

Пред нас се издигаше нещо, приличащо на арка, построена от твърд камък, но обрасла вече с трева и храсталаци. Парковете и градините бяха станали непроходими, трудно можеха да се открият следи от някогашните алеи. Както личеше, човешки крак тук не бе стъпвал в течение на столетия.