Хенри Хагард - Тя

Внезапно се почука на вратата и не знаех дали да отворя: беше вече полунощ. Имах обаче един приятел от училище, или по-вярно, в целия свят. Да не би да е той?

Зад вратата се чу кашлица; побързах да отворя. Един висок човек на около тридесет години, с останки от забележителна хубост на лицето, бързо влезе, прегърбен от тежестта на един масивен железен сандък, който носеше в ръце. Като сложи сандъка на масата, посетителят силно се закашля. Той кашля докато лицето му стана мораво, после падна на креслото и започна да плюе кръв. Налях чашка уиски и когато я изпи, стана му малко по-добре.

— Защо ме държахте толкова дълго на студа? — попита той сърдито. — Знаете, че за мен вятърът е смърт!

— Не знаех, че сте вие — отговорих аз. — А и късно сте дошли!

— Да, и мисля, че ви правя последното си посещение! — възрази той, като се опита да се усмихне. — Всичко е свършено, Холи. Аз умирам и не зная дали ще доживея до утре.

— Глупости! — казах аз. — Веднага отивам да повикам доктор!

Той ме спря с повелителен жест.

— Прав сте, но аз нямам нужда от доктор! Аз самият съм изучавал медицина и все нещо разбирам. Никакъв доктор няма да ми помогне. Последният ми час е настъпил! Като по чудо преживях цяла година! Изслушайте ме, за Бога, внимателно, нямам сили да повтарям думите си. Ние две години бяхме приятели — какво знаете за мене?

— Зная, че сте богат и че сте постъпили в училището на такава възраст, когато обикновено хората го напускат. Зная, че сте били женен и че жена ви е умряла, че сте били моят най-добър и най-верен приятел.

— Знаете ли, че имам син?

— Не!

— Да, имам; той сега е на 5 години. Раждането покоси живота на майка му и аз не мога да го гледам, Холи! Ще ви кажа истината, искам да ви поверя сина си!

Подскочих от удивление.

— На мен ли! — извиках.

— Да, на вас! Аз достатъчно съм ви изучил. Щом разбрах, че няма да живея дълго, започнах да диря човек, на когото бих могъл да поверя сина си и това!… — Той удари с ръка железния сандък. — Вие сте истински мъж, Холи, вие сте като старо дърво, имате силна и здрава сърцевина! Слушайте!

Това момче е единственият представител на старинен род. Вие ще ми се смеете, като ви кажа, че един от моите прадеди е бил египетски жрец на богинята Изида, макар да е бил родом от Гърция и да се е наричал Каликрат 2 2 Каликрат е бил спартанецът, споменаван от Херодот, който се отличавал с поразителната си хубост и паднал в боя при Платея, когато лакедемоняните и атиняните разбили персите. Този Каликрат, за когото споменава Херодот, е бил колкото храбър, толкова и хубав; той бил погребан с голямо великолепие. . Баща му е бил фараон от двадесет и деветата династия, и вярвам, че прадядо му е бил онзи Каликрат, за когото споменава Херодот в 339 г.-, преди Рождество Христово, в епохата на окончателното падане на фараоните. Този жрец Каликрат нарушил обета на безбрачието и избягал от Египет с една принцеса от царска кръв, която се влюбила в него. Корабът, с който избягали, бил разбит при бреговете на Африка, близо до залива Делагоа, или още по на север; само той и жена му останали живи. Те претърпели много лишения, докато най-после им помогнала могъщата кралица на един див народ — бяла жена с поразителна красота. В края на краищата, тя убила моя прадядо Каликрат. Жена му пък избягала в Атина с детето си, което нарекли Тизисфенис, което значи Силен Отмъстител.

След петстотин или повече години, този род емигрирал в Рим, очевидно с цел да отмъщава; останал там до 770-на година, когато Карл Велики завладял Ломбардия; родоначалникът на рода, дълбоко привързан към императора, се завърнал с него през Алпите и се заселил в Британия. Осем следващи поколения живели в Англия, при царуването на Едуард Изповедника и на Вилхелм Завоевателя като стигнали до големи почести и власт.

Започвайки от онова време до текущата година, аз лесно мога да проследя произхода на рода си. Между моите прадеди е имало войници и търговци; те всички са пазели и защитавали честта на своето име. Около 1790 година моят прадядо натрупал значително състояние с търговия и умрял в 1821 година. Баща ми го наследи и пръснал по-голямата част от капитала. Той умря преди десет години, като ми остави две хиляди лири годишен доход. Тогава аз извърших едно пътешествие, имащо връзка с това (той показа сандъка) и което завърши твърде печално. На връщане пътувах по южна Европа и стигнах до Атина, където се срещнах с божествената си жена, която бе също тъй красива, както нейния прародител.