Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Миличка, откъде, за бога, пристигаш? — попита тя съвсем объркана, като вяло протегна покрита с пръстени ръка и после докосна с устни бузата на Одри.

— Не получи ли писмото ми, Дора?

— Не… Ама че си пораснала, рожбо!

— Да, човек расте… Продадох къщата.

Дора я изгледа с широко отворени очи.

— Но защо?

— Тя отдавна вече не ми принадлежеше — бе отрупана с ипотеки.

— И сега идваш тук? Това е много глупаво! Няма как да те прибера при мен.

— О, само ако мога да преспя няколко дни тук, Дора, докато си намеря работа.

Дора се разхождаше напред-назад с набръчкано чело. Носеше елегантна дневна рокля, чиято цена би осигурила на сестра й удобно жилище за цял месец, а перлената й огърлица и диамантените обеци представляваха малко състояние.

— Имам гости на чай — рече тя, — а после давам малка вечеря днес. Какво да правя с теб, така, както си облечена! По-добре иди сега в някой хотел, купи си хубави дрехи и ела пак в понеделник.

— Това ще струва повече пари, отколкото имам — отговори спокойно Одри.

Дора сви устни.

— Добре, изчакай тогава тук, ще говоря с Мартин!

Одри я проследи с усмивка. Отново бе старата Дора! По друг начин не си я бе и представяла. Почака доста, преди Дора да се върне с променено, изкуствено приятелско изражение.

— Мартин смята, че можеш да останеш — каза тя и заведе сестра си два етажа по-горе в уютна стая за гости. — Тук, в Лондон, нямаш никакви други познати, нали? — запита тя, като запали осветлението.

— Не — рече Одри. — Каква прекрасна стая!

— Преди малко бях доста груба, съкровище мое — продължи Дора и сложи ръка на рамото на Одри. — Но не ми се сърдиш, нали? Ти обеща на мама, че ще направиш за мен всичко, каквото можеш.

— Знаеш, че ще го направя — отвърна Одри развълнувано.

Дора я погали по ръката и каза радостно:

— Гостите ни вече си тръгват. Ако желаеш, след малко ще те заведа да се запознаеш с господин Станфорд и с Мартин.

Когато Дора се върна в гостната, мъжът й рече:

— Не знам дали не бе по-добре да я пратим в хотел.

Тя се засмя.

— Цял следобед си блъскате главите над това, как да доставя пратката на Пиер. Никой от вас не трябва да се излага на опасността да бъде заловен с огърлицата!

— По-тихо, глупачко! — изръмжа през зъби Елтън.

— Изслушай я! — помоли го Големия Станфорд. — Мога да си представя какво имаш предвид. Кой трябва да отнесе огърлицата?

— Кой ли? Скъпата ми сестричка, разбира се — отговори хладно Дора.

Бил Станфорд, наричан Големия Бил, не бе никак сантиментален, но все пак промърмори:

— А ако я хванат… и тя ни предаде?

— Това е единственото ми съмнение и то е съвсем малко — отвърна Дора.

Високият мъж се замисли за момент. После обяви:

— Това нещо трябва да се махне от къщата. Заключи вратата, Дора!

Тя се подчини. Върху камината стоеше великолепен порцеланов часовник с малка фигура на фавън отгоре му. Като хвана този фавън здраво, Станфорд извади голяма част от машинарията на часовника, което не му попречи да продължи спокойно да тиктака. Леко натискане на една пружинка бе достатъчно, за да се отвори едната страна на бронзовата кутия и да се открие побиращият се в нея пакет, увит в станиол. Бил го сложи на масата и когато го разви, пламна такъв фойерверк от сини, зелени и чисто бели отблясъци, че Дора остана с широко отворена уста от смайване и захлас.

— Зад това се крият няколко хиляди лири стерлинги — рече замислено Станфорд, — а също и по десет години за всеки от нас.

Елегантният Мартин Елтън потръпна.

— Не говори за такива неща! — каза той. — Сега става въпрос само за това, кой ще отнесе пратката.

— Одри, естествено — отвърна невъзмутимо Дора — Никой не я познава и никой няма да се усъмни в нея. А Пиер тя лесно ще познае. И тогава вече край на всичко това, Мартин. Помисли си само: веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода…

— Навярно Лейси Маршълт ще направи Мартин директор — пошегува се Станфорд.

— Но аз почти не го познавам — рече Дора. — Бъни, нали ти разказах, че го срещнах на бала на Деншърс. Идва от Южна Африка и е ужасно богат, както и невероятно алчен.

— Да се върнем към проблема! — прекъсна я нетърпеливо Станфорд. — Какво ще стане, ако я хванат? След случая в Лейлънд Хол Елтън даде на някакъв човек от Богнър да изнесе стоката от страната. Спомняш ли си? Хубаво, Дик Шенън разговаря днес няколко часа с този приятел от Богнър.

Красивото и бледо лице на Мартин побеля още повече.