Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Хвърлен? — повтори Дик. — Искате да кажете скочил?

— Не, капитане. Речен патрул се е движил покрай стената на кея, когато мъглата още не е била толкова гъста, колкото е сега, и те видели как едно мъжко тяло било вдигнато и хвърлено през парапета. Сержантът веднага дал тревога, но точно тогава нямало никой от нас наблизо и така типът, който го хвърлил, избягал. Сега търсят трупа. Инспекторът ми нареди да ви предам това.

Шенън не се замисли нито за секунда, придвижи се със заобикаляне оттук-оттам и скоро намери инспектора.

— Убийство — каза инспекторът. — Преди малко откриха трупа: Мъжът е бил пребит, преди да бъде хвърлен във водата. Ако искате, може да слезете по стъпалата и да го видите.

— Кога е станало?

— Днес — или по-скоро снощи около девет часа. Сега е почти два.

Шенън се спусна надолу и се наведе над тъмния обект, който един полицай осветяваше с джобното си фенерче.

— Джобовете му бяха празни — докладва сержантът, — но име го му ще открием лесно — има голям белег от нож напряко през лицето.

Когато Дик се върна с инспектора в Скотланд Ярд, там имаше тревога, защото току-що бе пристигнало съобщение, което бе изкарало всеки почиващ детектив от леглото.

Колата, в която пътувала съпругата на банкера, била нападната на най-тъмното място на Мал 1 1 Известна алея в парка Сейнт Джеймс в Лондон (б. пр). и детективът бил убит. Диамантената огърлица изчезнала в мъглата.

— Продадох пилетата по четири шилинга — обяви старата госпожа Графит и остави парите на масата.

Одри Бедфорд пресметна набързо сумата.

— Заедно с мебелите това прави тридесет и седем лири и десет шилинга — рече тя. — Значи стига точно за доставчика на храна за пилетата, за вашата заплата и за пътуването ми до Лондон.

— Бихте могли да ми дадете още една лира като бакшиш — изпроси госпожа Графит сълзливо. — Все пак толкова се погрижих за вас, след като почина любимата ви майка и…

— Глупости! — прекъсна я младото момиче. — Наистина добри парички сте прибрали в джоба си! Отглеждането на пилета не носи печалба и никога няма да донесе, ако продавачката върти тайно търговия с яйца.

— Къде смятате да заминете, госпожице? — попита госпожа Графит, за да насочи разговора към по-малко опасна тема.

— Още не знам. Може би за Лондон.

— Лондон е ужасен град — отбеляза госпожа Графит, като поклати глава. — Само убийства и кражби…

— Като казвате „кражби“, се сещам за нещо: какво стана с последните пилета? — меко пресече думата й Одри.

— Ах, тези ли! Не ви ли дадох парите? Трябва да съм ги загубила по пътя.

— О, тогава трябва само да повикаме някой полицай, той знае как да търси — рече Одри, след което старата жена веднага намери парите и напусна ядосано стаята.

Одри огледа стаята. Креслото, в което майка й винаги бе седяла, забила твърдо поглед в черната камина, Одри вече бе изгорила. Баща си никога не бе виждала. Навярно е бил лош човек, защото на въпроса й като дете: „Той умрял ли е, мамо?“ госпожа Бедфорд винаги отговаряше: „Надявам се!“

Сестра й Дора никога не задаваше такива неудобни въпроси, но тя бе по-голяма и споделяше коравосърдечните възгледи на майка им.

Одри изпи още една чаша чай и с това се свърши.

Мина през заснежената градина, за да отиде до гробището, където постоя малко пред гроба, после каза полугласно „Бог да прости“ и се върна в къщата.

Начало и край. Не тъжеше, но не се и радваше особено. Не се страхуваше от бъдещето. Получила бе добро възпитание, чела бе много, мислила бе много и през дългите зимни вечери се бе занимавала със стенография.

— Откога чакам! — изръмжа шофьорът, като хвърли куфара й в раздрънката и изгнила кола.

В този момент се появи непознат мъж.

— Извинете, госпожице Бедфорд — рече той, като държеше шапката си в ръка. — Казвам се Уилит. Мога ли да говоря с вас тази вечер, след като се върнете?

— Няма да се върна — отговори Одри.

— Няма ли? Тогава мога ли да помоля за адреса ви? Трябва… да говоря с вас по един много важен въпрос.

— Не мога да ви дам адреса си. Но ако ми оставите вашия, ще ви пиша.

Той надраска адреса си на лист хартия. Одри го взе, качи се в колата и затвори вратата й.

Катастрофата стана на ъгъла с Ледбъри Лейн. Дик Шенън се връщаше уморен от провинцията, където напразно бе ходил да проверява самоличността на жертвата, и взе завоя твърде навътре, така че сряза единия калник на старото такси като с нож.