Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Кой е Шенън?

— Едно от най-големите кучета, които имат в Скотланд Ярд. Новият главен комисар. Но не се издадох за какво съм във Фонтуел. Той само ме скастри жестоко, защото се бях представил за служител на Скотланд Ярд.

Лейси, изглежда, не го слушаше.

— Намерете ми адреса на госпожица Бедфорд и се опитайте да се запознаете с нея. Представете се за бизнесмен, дайте й пари на заем — но внимавайте да не я изплашите! — Той извади половин дузина банкноти от портфейла си, сгъна ги и ги пъхна в протегнатата ръка. — Поканете я веднъж на вечеря тук — добави той тихо.

Мъжът го изгледа с широко отворени очи и поклати глава.

— Такова нещо не е за мен — промълви той.

— Искам само да говоря с нея. Ще получите петстотин.

— Петстотин? Добре, ще видя…

Когато си отиде, Лейси се приближи до прозореца.

Славеше се, че не изпитва никакъв страх. Без да зачита никого и без да се разкайва за нищо, той си бе проправил път към целта през сърцата на хората. В много страни по света жени го проклинаха, а огорчени мъже крояха отмъщение. Но той не се страхуваше от нищо. Имаше един човек, наречен Дан Торингтън, когото той мразеше повече от всичко на света, и не знаеше, че в омразата… се криеше страх!

Когато се прибра, Дик бе посрещнат от помощника си Стийл и първият му въпрос бе:

— Знаете ли нещо за роднините на Дора Елтън?

— Нима тя има роднини? — отвърна Стийл.

— Навярно Слик знае нещо. Казах му да дойде в шест часа. Между другото, идентифицирахте ли трупа?

— Не, но ако се съди по обувките му и торбичката му за тютюн, сигурно е чужденец — вероятно от Южна Африка. Трябва да е пристигнал с „Булавио“ или „Болморъл Касъл“. Питахте ли човека от Богнър за огърлицата?

— Да, но той твърди, че се е скарал с Елтън и не знае намеренията му. Домът на Елтън обаче е под наблюдение, нали? Добре, преди девет без четвърт тази вечер може би нищо няма да се случи. Вероятно тогава от Кързън Стрийт ще бъде изнесена огърлицата и аз лично ще я проследя, защото много държа да заловя петия — чуждестранния — член на известната банда на Дора Елтън. След това ще хвана най-накрая и нея самата.

— А защо не Бъни? — запита Стийл.

— О, той наистина е смел, но неговата смелост не е такава, каквато е необходима, за да се разхожда човек с крадена стока из Лондон, когато знае, че цялата полиция я търси. Това не е за Бъни! Навярно жена му ще опита. — Дик погледна часовника и промълви: — Пристигнала е преди половин час. Бих искал да знам …

В този миг се появи Слик Смит, както винаги облечен безукорно, господар на себе си и с безгрижно изражение. Стийл му кимна, усмихвайки се, и напусна стаята.

— Добре, че дойдохте, Слик! — рече Шенън. — Имахте право: огърлицата бе открадната и ми се струва, че Елтън е замесен в тази работа.

Слик повдигна учуден вежди.

— Наистина ли? О, господи!

— Какво знаете за госпожа Елтън? — попита Дик и му подаде бутилката с уиски.

— Очарователна дама — много очарователна! По-рано бе храбро момиче, но лоша актриса. Трябва да се е омъжила за Елтън, за да направи от него по-добър човек. Ето на какво са способни тези жени!

— Има ли сестра? — запита Дик нервно.

Смит изпразни чашата си.

— Ако има, бог да й е на помощ! — бе всичко, което каза той.

Междувременно Одри бе прекарала четвърт час на гара Виктория и прочела внимателно съобщенията за ограбването на съпругата на някакъв американски банкер, докато напразно чакаше Дора. Накрая помоли за напътствия един, изглежда, всезнаещ полицай и се качи на препоръчания от него автобус, който я откара на Кързън Стрийт. Отвори й млада и слабичка домашна прислужница.

— Госпожа Елтън е заета — каза тя. — Да не идвате случайно от Севиля?

— Не, идвам от Съсекс — отвърна Одри. — Предайте, моля, на госпожа Елтън, че сестра й е тук.

Момичето я заведе в студена малка всекидневна и я остави там сама. Одри се успокои, като си каза, че писмото, с което съобщаваше на Дора за пристигането, сигурно се е загубило. Сестрите не бяха особено близки. Дора бе започнала да играе на сцената и малко преди смъртта на майка им се бе омъжила, както изглежда, „добре“. Винаги е била давана за пример на Одри и макар да бе зарязала напълно майка си, тя си остана до края пример за съвършенство.

Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе млада жена. Бе по-висока и по-руса от Одри и почти толкова хубава, въпреки че устата й бе малко по-груба и в очите й не се забелязваше нито следа от живия хумор на Одри.