Уенди Уакс: 7 дни и 7 нощи

Оливия се изправи и отиде до прозореца, където се загледа в тълпите хора, излезли през обедната си почивка по Пийчтри Стрийт. Ти Джей се присъедини към нея и за известно време наблюдаваха заедно от височината на седмия етаж пъплещите долу хора.

— „Лив на живо“ не е застрашено, нали?

Ти Джей прокара длан по голото си теме и въздъхна.

— Опасявам се, че трябва да го разгледаме под лупа.

— Защо?

— То е едно от най-скъпите ни предавания. То и „Мъжки разговор“ привличат най-голямата слушателска аудитория и имат най-голям износен потенциал, но гълтат и най-много средства. Ти и Мат Рансъм сте най-високоплатените водещи на Ти Ел Кей. Сравнени, двете предавания са почти идентични.

— Как може някой изобщо да сравнява „Лив на живо“ с „Мъжки разговор“? Та те дори не са от една и съща планета.

— Да, добре, Мат каза почти същото. Само че Ти Ел Кей е собственост на хора, пробили в бизнеса с продажба на кучешка храна, Оливия. Те не правят разлика между твоята консерва и неговата.

— Как очакват да се справиш с проблема тези търгаши на кучешка храна?

— В общи линии ме уведомиха, че не мога да си позволя и свинско, и говеждо. Договорите на двама ви предстоят да бъдат предподписани. Изпращат тук свой консултант. Може да се наложи да се откажа от един от вас.

За рекордно кратко време Оливия стигна с колата до „Фигаро“, най-модния в момента италиански ресторант в Атланта. Гумите на колата изсвириха при паркирането, тя хвърли ключовете на служителя и заобиколи тичешком колата, за да влезе през покрития с тента вход, останала без дъх и в отвратително настроение. Мразеше да закъснява или да я сварват неподготвена, а в момента случаят беше точно такъв. Отгоре на всичко мразеше да я интервюират, което я правеше капо по всички точки. При това без бомбата на Ти Джей за капак.

Репортерът от „Атланта Лейджър“ се изправи, когато салонният управител доведе Оливия до масата. Беше млад и стеснителен на вид гъзар, облечен с черна фланелка под свободното сако. Значително количество гел задържаше косата му вдигната на бодлички и въпреки че изглеждаше относително безобиден, червената предупредителна лампичка в главата на Оливия светна на мига.

Беше си „имплантирала“ тази невидима аларма и бе усвоила и други техники за оцеляване, когато медиите решиха, че радиопсихоложката, чийто собствен брак се бе провалил с гръм и трясък, чудесно пасва за водещо заглавие.

Без да загърбва настоящото си мото „Никога не забравяй, че катастрофата дебне зад ъгъла“, тя започна да си бъбри приятелски с двайсет и няколко годишния репортер. Когато той извади малък репортерски касетофон и го постави на масата между тях, тя дори не мигна, но косъмчетата на врата й настръхнаха.

— Имате ли нещо против?

— Не, не, разбира се, че не — отвърна тя, но мигащата червена лампичка в главата й засвети още по-ярко.

За около петнайсетина минути той се придържаше към безопасни и предсказуеми като отговор въпроси. Да, тя обичаше Атланта. Да, вълнува я шумът около потенциала на предаването й. Не, не смята, че разводът й я прави по-малко компетентна да дава съвети на другите. Напротив! Не, не мисли за себе си като за бита карта. Все пак тя не проповядва морал, а се опитва да помогне на жените да отстояват себе си.

Тогава предаването й било по-скоро като „Скъпа Аби“, дори дублирало някои от похватите на Глория Стайнъм? Въпреки че описанието се доближаваше доста до истината, Оливия не се съгласи. Между хапките тя кимаше и махваше с ръка, опитвайки се да избегне преградите и капаните, като през цялото време от главата й не излизаше мисълта за решението, което Ти Джей щеше да вземе.

Чакаше въпроса как й се вижда сега Тампа, градът, където предаването „Лив на живо“ бе родено, в сравнение с Атланта, когато тонът на интервюто започна да загрубява.

Тъкмо бяха привършили салатите „Цезар“ и тя топеше залък хрупкав италиански хляб в зехтина с подправки, когато събеседникът й спомена едно име, което със сигурност уби апетита й.

— „Атланта Лейджър“ тази сутрин обяви вашия колега Мат Рансъм за „Ерген на годината“ за пореден път. Като психоаналитик, кое според вас го прави толкова привлекателен за жените?

Той я загледа в очакване и овчата му кожа започна да се смъква, но Оливия се зае да потърси социално приемлив отговор, напук на чувствата, които напираха у нея.

— Ами — реши да поувърта тя, — ако има нещо, което съм научила от слушателите си, то е, че няма граници за нещата, които жените намират за привлекателни у мъжете.