Уенди Уакс: 7 дни и 7 нощи

— Разбираш ли, Рейчъл, стига да нямаш основателна причина да мислиш, че ти изневерява, аз не бих искала да си правиш прибързани заключения. Всъщност ти предлагам да стъпиш здраво на земята и…

Рейчъл се изкикоти, докато Оливия нанасяше последния щрих от съвета си:

— … Да помниш, че всяка вечер той се връща при твоите крака, искам да кажа, при теб.

Началните нотки на радиосигнала на шоуто в слушалките й прозвучаха като отменяне на смъртна присъда от губернатора. Оливия се наведе към микрофона за последен път и произнесе със запазената си фраза за финал:

— Аз съм доктор Оливия Мур, която ви напомня да живеете живота си… на живо.

Оливия свали слушалките и събра разпилените по масата листа. В контролната зала отвъд стъклената преграда виждаше, че и Даян прави същото.

Оливия отвори вратата, която ги разделяше, и промуши глава в стаята.

— Добра работа свърши днес, Ди. Благодаря. — Светкавичният оглед на стаята не констатира наличието на обвивки от бонбони, нито трохи от бисквити. Обичайната миризма на кексчета отсъстваше. — Нова диета?

— Да. Току-що я започнах. Мога да ям всичко, освен пица.

— Така ли? — повдигна вежди Оливия. Продуцентката й се отнасяше към яденето и диетите с еднакъв ентусиазъм.

— Днес мога да изям десет зелени маслини, пет парчета пикантен колбас, парче сирене и колкото мога да поема аншоа.

— Леле! — Оливия се помъчи да не трепне.

Нямаше време за лекции относно актуални диети или за поредния опит да убеди Даян да потърси емоционалната причина за отношението й към храната.

Ако побързаше, щеше да стигне точно навреме за обяда с репортерката на „Атланта Лейджър“. Тя помаха и се измъкна през вратата към коридора, където я чакаше секретарката на изпълнителния директор.

— Здрасти, Оливия. Хареса ми разговорът за краката. Ти Джей помоли да се отбиеш в кабинета му на тръгване.

— Не може ли да го отложим за друг път, Анна? Имам по-малко от двайсет минути, за да стигна за едно интервю.

Оперената брюнетка сви извинително рамене. На височина едва стигаше до рамото на Оливия.

— Съжалявам. Каза ми да не те пусна да се измъкнеш. Мисля, че няма да отнеме много време.

Примирена, Оливия последва Анна надолу по коридора покрай двете други студия и втората контролна зала. Минаха през тежката врата, която се затвори зад тях, после прекосиха фоайето към кабинетите на шефовете на радиостанцията.

Ти Джей Лорънс се усмихна и се изправи, когато Оливия почука на отворената врата на кабинета му. Слънчевите лъчи през прозореца осветяваха наскоро обръснатата му глава и се отразяваха в металните рамки на очилата му. Оливия примигна от ослепителната светлина след прекараните часове на изкуствено осветление в студиото и седна на предложения й от директора стол.

Ти Джей си падаше малко ексцентрик според негласните стандарти в радиосредите. В корпоративната атмосфера, която завладяваше повсеместно радиоиндустрията, неговият директен подход и лично отношение към местната продукция го правеха рядка птица. Отговорното му отношение пораждаше изключителна лоялност в хората, които работеха за него.

Именно Ти Джей убеди Оливия да премести шоуто си в Ти Ел Кей и пак той застана твърдо зад Оливия заедно с целия ресурс на радиостанцията по време на медийната истерия, последвала развода й.

На пазара, където все повече радиостанции разчитаха на предварително подготвени програмни пакети, той продължаваше да продуцира и развива местните програми, като подкрепяше талантите и оставаше лично ангажиран с техните предавания. По правило той им бе главният стратег и поддръжник.

Днес обаче усмивката на Ти Джей бе лишена от обичайния си заряд и кафявите му очи имаха разтревожено изражение. Оливия се настани на стола и погледна към мъжа, седнал на бюрото пред нея.

— Какъв е проблемът, Ти Джей?

Той се вгледа в нея за миг, сякаш претегляше думите си. Скръсти ръце на гърдите си и изопна дългите си крака, като преметна глезени. Оливия се размърда притеснено на стола. Езикът на тялото му не обещаваше нищо добро.

— Знам, че бързаш, затова ще ти спестя кървавите подробности. Проблемът, както винаги, е в корпоративния офис в Детройт. — Той замълча и поклати глава с отвращение. — Обикновено се справям с бюрократите, но този път, когато извадих камшика, те не се впечатлиха.

Картината на Ти Джей, облечен в лъскам костюм на звероукротител накара Оливия да се размечтае — да можеха наистина да се намират под цирковия купол и Ти Джей да вкара в клетката тези жалки бизнесмени или поне да хвърли на зверовете малко… месо. Олеле! Отъждествяването на „Лив на живо“ с парче сурово говеждо, размахвано пред острите като бръснач зъби на лъвовете, не беше от най-приятните.