Уенди Уакс: 7 дни и 7 нощи

— Добре, добре. Какъв е проблемът?

— Ами, според мен няма никакъв проблем, но Джо-Бет все ми напомня за биологичния си часовник. Казва, че е време да се установи и да създаде семейство.

— Защо просто не й кажеш, че трябва да го обмислиш? Сигурен съм, че и тя не иска да прибързва. Откога сте заедно?

— От три години.

— Три години? Мили боже! Колко време е необходимо, за да решиш дали искаш да си с някого?

— Все едно слушам Джо-Бет. Точно ти ли ми го казваш? Колко пъти досега си бил избиран за „Ерген на годината“, Рансъм?

— Няколко.

Доуг изсумтя.

— Не виждам да си се установил и да си се обвързал за цял живот, а, Рансъм?

— Не.

— И защо приятелките ти не се обаждат в предаването и не се оплакват?

— Защото не им давам поводи за оплаквания. Честен съм. Още веднага им обяснявам какво могат да очакват от мен, а именно — добро прекарване, и не ги баламосвам, че предлагам нещо повече.

— Получава ли се?

— Винаги. Нека да ти го обясня, Доуг — истинските мъже трябва да бъдат пределно ясни. И тогава няма проблем.

— Е, малко е късно за това. Джо-Бет няма грешка, но просто не съм готов да се оженя отново.

— Разбрах те, Доуг. Но пак ще ти кажа, че е много по-лесно да го кажеш още в самото начало, отколкото по-късно да ти се наложи да се оправдаваш. Сам си се насадил на пачи яйца. Сега каквото и да направиш, все ще си прецакан.

Мат приключи разговора, погледна часовника и изпита облекчение, тъй като бе почти време за рекламна пауза. Прие едно от обажданията, изслуша някакъв хленчещ мъж съвсем не на място и заряза останалите чакащи за включване слушатели, като даде знак на Бен, че е готов да премине към следващата част.

Ето това става, когато учиш мъжете да бъдат по-чувствителни — превръщат се в лигльовци. Това хич не му допадаше.

Най-накрая прозвуча сигналът на предаването. Имаше нужда от това прекъсване, а когато отново излезе в ефир, бе решен да не допусне повече никакво мрънкане. Мат погледна през стъклото, хвърли кръвнишки поглед към Бен по навик и се наведе към микрофона.

— Вие слушате „Мъжки разговор“… не, не е „Скъпа, Аби“. Ако имате да кажете нещо по мъжки, обадете ми се. Днес е петък и имате възможност сами да избирате темата за разговор.

След сигнала за приключване Мат се изправи, свали си слушалките и с облекчение напусна студиото. Мина покрай контролната зала, надолу по коридора и стигна охранявания вход, преди да забави крачка. Последните два дни бяха предостатъчни, за да развалят настроението на всеки мъж. Първо Ти Джей сподели с него дилемата си с бюджета, а сега пък слушателите му се опитваха да го превърнат в нещо като консултант по сърдечните връзки. Бррр!

Според Мат най-добри връзки бяха онези, лишени от каквито и да било усложнения, както бе казал в предаването. Двама души се събират, наслаждават се на компанията си и просто продължават нататък, когато им омръзне. Ако не се сближаваш твърде много, никой няма да бъде наранен. През целия си живот като възрастен бе живял безпроблемно, придържайки се към тази философия, с изключение на едно отдавнашно покушение над мъжкото му его, засегнало сериозно сърдечните му струни, и не виждаше причина да я променя.

Спря се пред таблото с изрезки от пресата и се взря в снимката на доктор Оливия Мур. Странно, как отново й се бе удало да нахлуе в живота му. Не само че предаването й бе започнало да променя облика на неговото, но според Ти Джей сега тя му бе конкуренция. Едно от двете предавания трябваше да падне.

Той присви очи. Беше придобила по-изискан вид, но физически не беше се променила много от времето в Чикаго. Скулите й все така бяха очертани драматично нагоре от двете страни на правилния, леко вирнат нос, докато устните й оставаха твърде плътни за решителната брадичка. Русата й, лъскава като коприна права коса падаше до раменете, а раздалечените й зелени очи продължаваха да излъчват закачлив интелигентен блясък.

И все така му въздействаше, без изобщо да го цели.

Мат си наля за последен път от отдавна изстиналото кафе, опита се да му придаде по-приятен вкус, като го притопли в микровълновата печка и се отправи към контролната зала, без да престава да мисли за Оливия. Когато Ти Джей направи избора си, щеше да съжалява за напускането й.

Да, тя щеше да му липсва. Също така щеше да му липсва вълнението в реакциите на слушателите всеки път когато кръстосваха шпаги в ефир.

Джо-Бет Нейми сортира дрехите от коша с мръсно пране на пода в пералното помещение. Пусна водата и отвори капака на пералнята, после добави чаша от течния препарат за пране и се загледа как водата се разпенва, преди да започне да пълни пералнята със съдържанието на коша дреха по дреха.