Лайза Клейпас: Диви нощи

Лондон, 1883 година

— Не мога да се омъжа за него. Просто не мога.

Стомахът на Мадлин се сви от погнуса, докато наблюдаваше лорд Клифтън да се разхожда навън с баща й. Тя усети, че е изрекла думите на висок глас, чак когато майка й, лейди Матюс, отговори.

— Ще свикнеш да живееш с лорд Клифтън — каза тя твърдо. Лицето й, както винаги, имаше строго, неодобрително изражение. Преживяла живота си с чувство за саможертва, граничеща с мъченичество, тя ясно обяви, че очаква същото от трите си дъщери. Студените й кафяви очи се втренчиха в Мадлин, а чертите й бяха фини и бледи. Всички жени от рода Матюс имаха един и същ безцветен тен с изключение на Мадлин, която лесно поруменяваше.

— Надявам се да го сториш един ден, когато пораснеш — продължи Агнес. — Ще ни благодариш, че ти намерихме такава добра партия.

Мадлин едва не се задуши от възмущение. Тя усети как предателската руменина пълзи по бузите й; за да заблестят до розово. Години наред тя се стараеше да бъде такава, каквато родителите й изискваха да бъде — хрисима, тиха, покорна, но повече не можеше да сдържа чувствата си.

— Благодарна — възкликна тя горчиво. — Да се омъжа за човек, по-стар от баща ми…

— С една-две години — прекъсна я майка й.

— … който не споделя интересите ми и ме разглежда като кобила за разплод…

— Мадлин! — извика Агнес. — Подобен вулгарен речник не ти отива.

— Но е точен — каза Мадлин, като се опитваше гласът й да звучи спокойно. — Лорд Клифтън има две дъщери от първия си брак. Всички знаят, че иска синове, и аз ще трябва да ги родя. Ще се погреба в провинцията до края на живота си или поне докато той не умре, а тогава ще бъда твърде стара да се порадвам на свободата си.

— Достатъчно — каза строго майка й. — Очевидно е, Мадлин, че трябва да ти се напомнят някои неща. Жената трябва да споделя интересите на мъжа си, а не обратното. Сигурно не бива да обвиняваме лорд Клифтън, че не харесва лековати занимания като четене на романи и музика. Той е сериозен мъж с голямо политическо влияние и се надявам да се отнасяш към него с подобаващо уважение. Колкото до възрастта му, ти ще трябва да оцениш неговата мъдрост и да търсиш съветите му за всичко. Това е единственият път на жената към щастието.

— Вероятно по-лесно щях да се съглася за годежа, ако ми бяхте разрешили да излизам в обществото поне един сезон. Никога не съм танцувала на бал, не съм била на вечеря или soiree. Вместо това трябваше да стоя в училището, докато всичките ми приятелки излизаха. Сестрите ми бяха представени дори в двора…

— Те нямаха твоя късмет — отвърна Агнес и гърбът й се изпъна като ръжен. — Ще си спестиш безпокойствата и неудобствата на сезона, тъй като вече ще бъдеш сгодена за най-желания и възхитителен мъж в Англия.

— Ти мислиш така за него — промърмори Мадлин под носа си, тъй като баща й и лорд Клифтън влязоха в стаята.

Като всяко осемнайсетгодишно момиче, тя си беше представяла как ще се омъжи за красив, елегантен мъж, който до полуда ще е влюбен в нея. Лорд Клифтън далеч не отговаряше на тази представа. Той беше на петдесет години, с яки и увиснали челюсти. С гъстата си брада, плешива глава и влажни, плътни устни приличаше па жаба.

Поне да имаше чувство за хумор, добра душа — едно нещо, заради което би могла да го приеме благосклонно… Но той беше надут и без всякакво въображение. Животът му течеше по правила: ловът и конните надбягвания бяха неговите забавления, после грижите по управлението на именията, по някоя реч от време на време в Камарата на лордовете. И което беше най-зле — отнасяше се е презрение към музиката, изкуството и литературата — към всички неща, за които жадуваше Мадлин.

Като я зърна, Клифтън приближи към нея с усмивка на стиснатите си устни. В ъгълчетата на устата му блестеше слюнка. Мадлин не харесваше начина, по който я гледаше — като че ли е стока за продан. Макар и неопитна, тя чувстваше, че той я желае, защото е млада, здрава и, предполага се, плодовита. Като жена му и тя щеше да съществува в едно повече или по-малко постоянно състояние на бременност, докато Клифтън се почувства удовлетворен от броя па момчетата, които тя щеше да му роди. Той не искаше сърцето й, ума или душата й.

— Скъпа госпожице Матюс — каза той с дрезгав, крякащ глас, — виждам, че от ден на ден ставате все по-хубава.

Дори гласът му е жабешки, помисли си Мадлин, като се опитваше да потисне леко истеричния си смях. Лепкавата му ръка взе нейната и я поднесе към устните му. Тя затвори очи и се стегна, за да потисне отвращението, когато усети подпухналите му устни върху ръката си. Възприел реакцията й като моминска скромност, дори като вълнение, Клифтън я погледна и широко се усмихна.