Лайза Клейпас: Диви нощи

Докато гледаше снимката на Лоугън Скот, й хрумна една дива и луда идея — идея, от която пръстите й се разтрепериха.

— Мадлин, какво има? — загрижено я попита Елънър, поемайки снимката от ръцете й. — Изведнъж побледня и имаш странен вид…

— Изморена съм — каза Мадлин, като си наложи да се усмихне. Искаше да остане сама, нуждаеше се от време за размисъл. — Краят на седмицата беше напрегнат. Ако можех да си почина малко…

— Да, разбира се. Хайде, момичета, ще се преместим в друга стая.

Деликатно Елънър поведе групата и спря, преди да затвори вратата.

— Мадлин, имаш ли нужда от нещо?

— Не, благодаря.

— Сигурна съм, че срещата ти с лорд Клифтън онзи ден е била истинско изпитание. Иска ми се да можех да ти помогна по някакъв начин.

— Вече го правиш, Елънър. — Мадлин се излегна, прибра колене към гърдите си, полите на простата й ученическа престилка се надиплиха около нея. Главата й беше изпълнена с мисли и тя почти не забеляза, че приятелката й тихо се оттегли.

Лоугън Скот… мъжът, чийто стремеж към жените беше почти толкова легендарен, колкото и таланта му.

Докато размисляше върху дилемата си, Мадлин все повече се убеждаваше, че Скот може да даде решението й. Тя щеше да го използва, за да стане така нежелана от лорд Клифтън, че той нямаше да има друг избор освен да върне годежа.

Тя беше решила да има любовна връзка с Лоугън Скот.

Жертването на девствеността й щеше да реши всичко. Щом трябваше да изживее останалата част от живота си в немилост, считана от обществото за използвана жена, тъй да бъде! Предпочиташе всичко друго пред възможността да стане съпруга на Клифтън.

Тя започна разгорещено да крои планове. Щеше да фалшифицира писмо от семейството си с молба да бъде освободена от училището един семестър по-рано. През следващите седмици родителите й щяха да смятат, че в училището тя е на сигурно място, а госпожа Олбрайт щеше да си мисли, че се е прибрала у дома. А пък Мадлин щеше да осъществи плана си.

Щеше да отиде в театър „Капитал“ и да се запознае с господин Скот. След като покажеше желанието си да спи с него, Мадлин очакваше нещата бързо да се подредят. Всеизвестно беше, че всички мъже, независимо колко почтени изглеждаха, искат да прелъстяват млади момичета. А мъж с репутацията на Скот не би се поколебал за нещо греховно и развратно.

Щом се окажеше окончателно съсипана, щеше да се върне при родителите си и да приеме всяко наказание, което те й наложат. Най-вероятно щеше да бъде изпратена в дома на някой роднина от провинцията. Лорд Клифтън щеше да е безкрайно разочарован от нея, след което тя щеше да се освободи от вниманието му. Животът, който се готвеше да си отреди, нямаше да е лесен, нито пък приятен, но друг начин нямаше.

Може би, когато всичко свършеше, нямаше да е толкова зле да живее като стара мома. Щеше да има много време за четене и учене, а няколко години по-късно мама и татко щяха да й разрешат да пътешества. Щеше да се опита да се включи в благотворителни дейности и така да направи нещо добро за хората в по-тежко положение от нейното. Щеше да даде най-доброто от себе си. В крайна сметка, решена на всичко си мислеше Мадлин, тя щеше да избира съдбата си вместо да се примири с онова, което й се предлага.

Стиснала кожената дръжка на пътната си чанта, Мадлин спря пред задния вход на театър „Капитал“. Страшно, но същевременно възбуждащо, беше да се движи сама из Лондон. Ушите я боляха от шума на каретите, конете и уличните продавачи, а ноздрите й се пълнеха с една странна смесица от миризми на тор, животни и смет, мирис на мая от близката хлебарница и на горещ восък от свещоливницата.

Рано сутринта Мадлин беше заложила пръстена, даден й от лорд Клифтън, и сега монетите приятно тежаха в джоба й. За да се предпази от джебчиите, тя се беше загърнала плътно в широката си сива пелерина, но, както изглеждаше, никой не възнамеряваше да я приближи. Вече беше пред театър „Капитал“ и приключението й започваше.

Театърът разполагаше с четири или пет сгради, които вероятно бяха работилници и складове. Мадлин влезе в главната сграда, където се намираше сцената, и се озова пред лабиринт от коридори и гримьорни. Можеше да се чуе как актьорите говорят, пеят, свирят и спорят, затова изкушението да надникне през полуотворените врати беше почти непреодолимо.

Тя стигна до обширна стая, пълна с оръфани мебели, в която имаше маса с изсъхнали сандвичи, спаружено сирене и повехнали плодове. Актьори и актриси на различна възраст ходеха из стаята, говореха и пиеха чай. Очевидно навикнали на чести влизалия и излизания, те почти не обърнаха внимание на Мадлин. Все пак един прислужник се спря и я изгледа с изучаващ, но приятелски поглед на лисичето си лице.