Лайза Клейпас: Диви нощи

Вярно, той не показа нетърпение да я вкара в леглото си. Но тя все още не беше се отказала. Щеше да го покори с постоянството си. Щеше да му посвети всяка минута от деня, за да му стане необходима. Щеше да се превърне в жената, която той искаше.

Мадлин се отправи към кулисите, където около обърната реквизитна масичка бяха разпръснати парчетата порцелан. В театър „Капитал“ вероятно имаше безкрайно много работа за вършене. Тя се питаше дали би могла да се обърне към някого другиго с молба за работа. След като изправи масичката, зае се да събира порцелановите парчета.

На няколко метра от нея прозвуча нежен, мелодичен женски глас.

— Внимавай, дете! Ще се порежеш. Ще изпратя някого да почисти тук.

Мадлин остави счупения съд на масичката и се обърна. Видя златокоса жена, по-възрастна от нея с няколко години. Жената беше поразително красива, с аристократично лице, синьозелени очи и топла усмивка. Освен това беше бременна на няколко месеца.

— Здравейте — каза Мадлин, като приближи с любопитство. — Актриса ли сте?

— Доскоро бях — призна бързо жената. — Засега обаче съм временно помощник-директор — докато се роди бебето.

— О — ококори очи Мадлин, щом разбра, че жената пред нея би могла да бъде единствено дукесата на Лийдс — известна актриса, която беше сценичната партньорка на господин Скот във всяка постановка: от лековатите комедии до трагедиите на Шекспир. Макар да беше известно, че дукът на Лийдс е твърде богат, той очевидно не беше се противопоставил на любовта на съпругата му към театъра и на възходящата й кариера.

— Ваша милост, за мен е чест да се запозная с вас. Моля да ми простите безпокойството, което причиних…

— Не съм се притеснила — окуражи я дукесата. — Тук непрекъснато нещо се случва.

Тя погледна Мадлин с интерес.

— Стори ми се, че дочух да молиш господин Скот за работа.

— Да, Ваша милост — Мадлин поруменя, като се питаше какво друго е дочула, но лицето на дукесата беше спокойно и искрено.

— Ела в моя кабинет… Как се казваш?

— Мадлин Ридли.

— Е, Мадлин, нямаш вид на момиче, което би дошло да търси работа в театъра. Добре си облечена, очевидно си образована… Да не си избягала от дома си, дете?

— А, не — каза Мадлин. Всъщност, това не беше лъжа, защото беше избягала от училището, а не от дома си. Въпреки това тя почувства неудобство от измамата. Мъчеше се да подбира думите си. — Обстоятелствата наложиха да си намеря работа наблизо… и реших, че тук би могло…

— Но защо в „Капитал“? — попита дукесата, като я водеше към помещенията на администрацията.

— Винаги съм се интересувала от театъра, много съм слушала и чела за „Капитал“, но никога не съм била на представление.

— Никога? — дукесата беше поразена от чутото.

— Само любителски постановки в училище.

— Искаш ли да станеш актриса?

Мадлин поклати глава.

— Сигурна съм, че нямам театрална дарба и не желая да играя пред публика. Краката ми се подкосяват само при мисълта за това.

— Жалко — каза дукесата и влезе в малък кабинет с блестящо махагоново бюро, отрупано с книги и свитъци хартия. Покрай стената също бяха наредени сандъци с книги. — Момиче с лице като твоето би донесло успех на „Капитал“.

Мадлин замига, смутена от комплимента. Тя винаги се беше считала за средно привлекателна — нищо повече. Много от момичетата бяха с по-хубави фигури от нейната — стройна, но не така надарена… Имаше момичета с далеч по-впечатляващи черти от светлокафявите й очи и медно-кестенява коса. Майка й, Агнес, винаги казваше, че най-голямата й дъщеря, Джъстин, е най-хубавата в семейството, а пък Алтия — най-умната. Мадлин, най-малката, не се отличаваше с нищо особено.

Мадлин беше разбрала, че е трябвало да бъде момче. Агнес раждала тежко и лекарят бе дал ясно да се разбере, че третото дете може да й е последно. Когато се родила третата дъщеря, Агнес била дълбоко разочарована, тъй като желаела да има син. Мадлин беше приемала това като своя собствена грешка. Поне да блестеше с някакъв необикновен талант, та родителите й да се радват, че имат такова дете… Но засега тя беше съвсем обикновено момиче.

Дукесата посочи с жест стол за Мадлин, близо до нейния.

— Кажи ми какво умееш да правиш, за да обмисля приемането ти на работа.

Те поговориха няколко минути; междувременно от общата стая донесоха поднос с чай. Дукесата говореше бързо и често се усмихваше, неизчерпаемата й енергия беше заразителна. Нейното положение предполагаше една дистанция спрямо хората, но вместо това тя беше непосредствен и искрен човек. Никога през своя затворен живот Мадлин не беше срещала жена като дукесата на Лийдс. Тя познаваше само майка си и учителките с техните лекции по благоприличие, а също и приятелките си, които познаваха живота колкото самата нея.