Уенди Уакс: 7 дни и 7 нощи

Мониторът пред Оливия показваше, че четири слушателки очакват включване и две от тях са съгласни със съвета й към Кларис. Другите две, които никога не се бяха омъжвали за „морски дявол“, нито бяха имали нещастието да излизат с такъв мъж, бяха на мнение, че Кларис просто трябва да укроти топката.

Оливия забарабани по плота пред себе си и се запита с колко ли „Клариси“ се бе срещал бившият й съпруг. Стотици, ако се вярваше на жълтата преса. Накрая, разбира се, точната бройка едва ли имаше някакво значение. Една или милион, простъпката се бе превърнала в рецидив и умисълът бе единствено в нейна вреда.

Оливия седна с изправен гръб и зададе въпроса, който се въртеше в главата й:

— Даваш ли си сметка, че приятелят ти е единственият във вашата връзка, който се забавлява?

Чу се изхлипване. Хълцане. Духане на нос — още по-красноречиво заради липсата на картина — и накрая подсмърчане.

— Чуваш ли ме, Кларис? — наведе се към микрофона Оливия.

Почти можеше да види кимането на Кларис.

— Да.

— Добре, защото искам да ме слушаш внимателно.

Едва доловимо подсмърчане и полушепот:

— Добре.

— Отърви се от него, Кларис. Зарежи го. Изхвърли го от съзнанието си. Няма значение как. Просто го направи.

Оливия натисна бутона за прекъсване и приключи с обаждането. Без да си даде време да отдъхне, тя включи следващата слушателка.

Остави половината жени да изплачат болката си, напълно съзнаваща иронията на положението — да дава съвети на „другите жени“, когато почти шест месеца си бе представяла как след последното увлечение на Джеймс го сполетяват най-различни злини, коя от коя по-лоши от смъртта. После мина на следващото обаждане с надеждата, че този път няма да се налага да човърка стари рани.

— Здравей, Рейчъл. Какъв е проблемът?

— Здрасти, Оливия. Става въпрос за новия ми приятел и моите, ааа… крака.

Последва залп от смях от контролната зала, за щастие далеч от обсега на микрофона и Оливия видя как Даян вдига триумфално юмрук над главата си. Тя почувства същия прилив на адреналин — само в радиото можеше за по-малко от петнайсет секунди да се премине към темата за флиртовете с крака.

Тя прибра зад ухото си един непослушен кичур и се зае с работата. За няколко минути измъкна информация от смутената слушателка. Рейчъл описа новия си мускулест приятел, който докосвал стегнатото й иначе тяло само за да се добере до палеца на крака й.

Оливия си отбеляза да посвети цяло предаване само на краката и други сексуални фетиши. Получиха се и други подобни обаждания и тя си помисли дали пък да не напише книга по темата. Дори взе да прехвърля в главата си разни заглавия. Може би „Обезумели стъпала“ или „Пристрастен към кожичките на ноктите“.

Като погледна собствените си крака, обути иначе в удобни обувки, тя се опита да се сети кога за последно си бе правила педикюр.

В програмата й нямаше свободно време нито за смукане на палци, нито за деликатни козметични процедури. След скандалния й развод, огласен в пресата, тя бе преместила предаването си от Тампа, Флорида, в Ти Ел Кей, Атланта, и слушателската й аудитория значително се бе увеличила.

Трите часа в ефир всяка сутрин бяха най-открояващата се част от деня й, но статиите, които пишеше редовно, и работата по договора й за серия книги изяждаха и малкото й свободно време. И това беше, без да се включват рекламните участия в различни предавания, за които настояваха от радиостанцията.

— Рейчъл, това не е чак толкова необичаен фетиш. Представлява проблем само ако ти го възприемаш като такъв.

Тя се изправи и закрачи из студиото с размери на пощенска марка — цяло мъчение за енергичен човек като нея, — докато дрезгавият глас описваше в каква форма са палците на краката й и картинно обрисуваше какво обичал да прави приятелят й с тях.

Стените на миниатюрното помещенийце се стесниха още повече, когато Оливия осъзна, че с краката на слушателката й правеха далеч по-добър секс, отколкото с цялото тяло на Оливия.

Тя престана да крачи и изчака Рейчъл с обожаваните стъпала да стигне до истинската причина за обаждането си.

— Приятелят ми отскоро работи в отдела за обувки в „Сакс“. През цялото време има възможност да пипа стъпалата на други жени. — Гласът й секна. — Връща се вкъщи подсвирквайки си.

Оливия прехапа вътрешната страна на бузата си и си напомни, че за слушателката й това си бе съвсем реален проблем, който заслужава внимание. За нещастие един поглед през стъклото към контролната зала й показа, че нито продуцентката й, нито говорителят, който се готвеше да прочете кратките новини на кръгъл час, не чувстваха подобно задължение. Ухилени, те заклатиха глави и се превиха от смях. Нима можеше да ги вини? Собственият й самоконтрол се крепеше на косъм.