Крис Удинг - Отрова

— Не знаех какво да очаквам — отвърна чистосърдечно Отрова. — Във всеки случай, не и това.

— Знаеш ли къде отиваш? — попита той. — Искаш ли да те закарам някъде?

— Трябва да открия един човек на име Миногий 2 2 Името идва от минога — риба със змиевидно тяло, която се храни с месото и кръвта на живи и мъртви водни обитатели. Най-често се прикрепва към тялото на жертвата си и в продължение на дни, а понякога и на цели седмици, смуче от кръвта й. — Бел. прев. .

— Аха — кимна Брам, след което, за голяма нейна изненада, добави: — И за какво ти трябва?

Отрова му хвърли учуден поглед.

— Пътувахме в една каруца цяла седмица и това е първият път, когато ме питаш защо отивам в Щитоград!

Ловецът на духове вдигна масивните си рамене.

— Не беше моя работа.

— Именно — отсече момичето. — И продължава да е така.

Известно време никой от двамата не каза нищо. Брам държеше поводите на гринтата и я направляваше в мудния поток от други талиги и каруци.

— Смяташ ли, че можеш да узнаеш къде е той? — наруши първа мълчанието девойката.

— Може би — отвърна спътникът й. — Но си мислех, че не е моя работа.

— Не е — рече Отрова. — Мога да го открия и сама.

— Сигурен съм, че можеш — кимна мъжът. — Нямаш никаква нужда от мен — добави, опитвайки се да звучи саркастично.

Двамата отново замълчаха.

— Значи знаеш къде е, така ли? — подхвърли тя.

— Никога не съм казвал подобно нещо — възрази ловецът на духове.

— Но ако разбереш къде е, ще ми кажеш ли? — не се отказваше момичето.

— Ако ме помолиш.

— Е?

— Какво „е“?

— Къде може да е той?

— Откъде да знам? Никога не съм чувал за него.

Отрова изскърца със зъби и преглътна язвителния си отговор. Брам я изгледа косо и нахлупи широкополата си шапка над рунтавите си вежди.

— Мога да ти предложа една сделка — каза той след малко.

Момичето се загледа настрани, правейки се, че предложението му изобщо не я интересува.

— Каква сделка?

— Ще ти помогна да го откриеш — обясни ловецът на духове. — А ти ще ми дадеш два сребърни суверена, когато го намерим.

— Що за сделка е това? — възмути се Отрова, вбесена от дързостта му. — Мога да го открия и сама.

— Да, така е — съгласи се Брам. — Но ти изобщо не познаваш този град, не познаваш жителите му и не познаваш привичките им. Може и да се справиш, защото имаш характер и съобразителност, но най-вероятно ще свършиш на някоя тъмна уличка, и то за много по-малко от сребърния суверен, който ми предложи, да не говорим за другите монети, които звънтят в торбата ти.

— Стой далеч от тях! — изсъска девойката.

— Колко струва един обяд в гостилница в Щитоград? — изпита я светкавично Брам.

Този въпрос я свари неподготвена. Мозъкът й заработи трескаво и тя предположи, че тук би трябвало да е по-скъпо, отколкото в Черните блата.

— Три медни марки — заяви Отрова.

— Ха! — възкликна спътникът й. — Ще бъдеш мъртва, преди още да си извадила парите си! Медните марки дори не вървят тук!

— Тогава няма да си поръчвам храна в гостилницата — вдигна рамене момичето.

— Това няма да ти помогне особено — изтъкна ловецът на духове. — Чужденците веднага се открояват в града, а те винаги са лесна плячка. Особено богатите. Нямаш никаква представа каква е стойността на един сребърен суверен, нали?

— Повече от твоята компания за една седмица — отвърна язвително тя.

— Вече си ми го обещала — отбеляза Брам. — Опитвам се да ти обясня, че аз познавам града и мога да ти помогна да намериш човека, когото търсиш. Това обаче ще ти струва още един суверен.

— Нямаш ли си духчета за ловене? — озъби се събеседничката му.

— Душебдение бележи края на сезона — отвърна й съвсем спокойно мъжът. — Затова сега съм тук. Можеш да ловиш блатни духчета само в блатата.

Отрова го изгледа навъсено. Мразеше да се оказва в това положение. Знаеше, че Брам е прав, ала продължаваше да бъде човъркана от мисълта, че ако се съгласи, ще се признае за победена. Не беше свикнала да разчита на някой друг. Колкото и извратено да изглеждаше, девойката се замисли над предложението на спътника си само поради една-единствена причина — защото Брам я мамеше. Ако един сребърен суверен беше прекалено много за едноседмичен преход с каруца, то какво означаваше предлаганата от него помощ?

— Добре — съгласи се накрая тя, наблюдавайки задръстената от талиги улица. — Два сребърни суверена. Когато открием Миногий.

— Знаех си, че здравият ти разум ще надделее — рече ловецът на духове с необичайно топъл глас. — Може да си голям инат, ама хич не си глупава.