Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

В момента на силната експлозия Таниел падна на земята, прострелян в корема.

Ехото накара всички в церемониалната зала да подскочат, но те бяха добре дисциплинирани и знаеха какви могат да бъдат последствията от прекъсването на Ритуал с подобно значение. До тях бяха достигнали отдалечените изстрели на ловците на вештици при промъкването им вътре в катедралата, затова бяха донякъде подготвени. Все пак някои от тях се огледаха, за да проверят дали някой не е паднал. Пеенето леко се забави, но скоро отново се усили. Опасният момент бе приключил. Тач стоеше, без да помръдне и четеше от мрачните текстове. Дори да трябваше да ги застрелят до един, трябваше да завършат Ритуала. Прекъсването на този късен етап щеше да вкамени мозъците им както ледът — локва.

Пренебрегнаха писъка на Елейзабел, игнорираха гласовете, които се чуваха от балкона вече няколко минути, както и трясъка, който ги бе разлюлял току-що и едва не бе преобърнал някоя от плочите. Наблизо бе станала експлозия. Под маските им се лееше студена пот. Ако плочата бе паднала, всичко щеше да приключи. Дори нещо толкова малко можеше да разстрои pthau’es’maik. Доктор Мамън Пайк насочи пистолета си към челото на Кейтлин.

— Скъпа моя мис Бенет, предупредих го да не се опитва да прави каквото и да било.

— Но ти го простреля! — извика Елейзабел.

— Да, така изглежда — каза докторът студено. — Наистина трябва да се научите, че не блъфирам.

Експлозията в двора бе толкова силна, че докторът бе залитнал. Таниел се бе опитал да се възползва от удалата му се възможност, но дори той не бе толкова пъргав. Пайк бе взел своя американски револвер със седем куршума и бе стрелял напосоки. Беше го уцелил. Сега куршумът бе забит в стената, а около него, имаше мрежа от кървави пукнатини.

Елейзабел бе коленичила до момчето в отчаян опит да го защити и да му помогне. Кейтлин стоеше наблизо. Тя гледаше ту към Таниел, ту към Пайк като че ли се опитваше да реши как да отмъсти на противния доктор. Таниел простена и почна да се изправя на крака.

— Не, Таниел, не бива — каза Елейзабел, но щом стана ясно, че той нямаше намерение да остане на земята, го прегърна и му помогна. По устните му имаше кръв. Той се обърна към доктора:

— Урок, който скоро няма да забравя, докторе — каза той с хриптене и на лицето му се изписа болка. Дупката в дрехите му едва се виждаше, но кръвта отляво на корема му личеше силно.

— Брей, наистина имаш силен дух — отбеляза докторът. — От експлозията стана ясно, че някой прави бели в катедралата ми. Ще ви запазя живи в случай, че за мое нещастие, успеят да се доберат дотук. Заложниците са доста полезно нещо.

— Стой мирен — изсъска Елейзабел, отмествайки палтото и разкъсвайки ризата му. Макар че упоритият глупчо искаше да стои прав, щеше да бъде проклета, ако го оставеше да изгуби кръвта си. Тя го огледа отзад и видя, че куршумът бе излязъл през гърба, което беше добре. Единственото, което можеше да стори, бе да спре кръвта, докато намереха помощ.

— Имал си късмет — каза Кейтлин на Пайк. — Не знаеше, че сме тук. Можехме да влезем в залата и Тач вече щеше да е мъртва.

Пайк захихика.

— Мис Бенет, минахте покрай четири от моите Стражи, без дори да ги забележите. Знаех точно къде се намирате. Зоната около залата е пълна с малки аларми, ако разбирате какво искам да ви кажа.

— Кейтлин, дай ми колана си — нареди Елейзабел. Кейтлин го стори. Панталоните й бяха достатъчно тесни, за да се задържат и без кожената ивица. И все пак, ако носеше рокля, както останалите жени…

— Пайк — обърна се към него Таниел, но стисна зъби, тъй като го проряза силна болка от раната. Той си пое въздух, за да му премине. — Пайк, трябва да спреш това.

— Да спра кое? Да спра церемонията! Скъпо момче, нямаш представа колко много съм работил, за да стигна дотук. Защо да я спирам?

— Всички вие ще умрете. Братството ще бъде погубено заедно с всичко останало.

— Вероятно — съгласи се Пайк, примигвайки с тежките си клепачи и накланяйки тънкото си вратле напред като лешояд. — Въпреки че се съмнявам. А какво ще получим, ако останем живи?

— Какво? — извика Таниел. — Какво ще получите? Вие вече сте богати и имате огромна власт… Имате повече власт от Парламента! Защо ви трябва да рискувате всичко това? Та нали сте крале и кралици на света!

Пайк се засмя.

— Ласкаеш ме. Много мило, Таниел, но си задай въпроса кой иска този свят. Вештиците определят новите правила. Превземат ни и ни избиват, стъпка по стъпка. Предпочитам с всичко това да се свърши и да мина на тяхната страна, отколкото да умра безсилен като всички вас.