Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

— Без съмнение — отвърна Джак с дрезгавия си глас. — Пречистването на Чандлър. Не мислех, че ще го усетя. Братството разполага с повече мощ, отколкото си мислехме.

— Ами Елейзабел? — попита Кейтлин и бутна настрани своята чиния. — Намери ли я?

Момчето-дявол се обърна към нея.

— Сега тя няма никакво значение.

— За мен има — извика Таниел и подскочи.

Кейтлин го хвана за ръката, без да сваля очи от Джак.

— Знаеш ли къде е било извършено Пречистването? — попита тя.

— Не можах да разбера — отвърна момчето. — Няма значение. Елейзабел е била отвлечена от Братството и то се е сдобило със своя дух. Смъртта на Лиана Бътчър ще доведе плана им докрай. Трябва да се подготвим.

Арманд се засмя с идиотския си смях.

Хъ, хъ, хъ.

Крот се огледа из голямата зала. Бе вечер като всички останали. Смях, храна, шумни веселби, висшето общество на просяците. Той бе техният закрилник и приемаше тази си задача сериозно. Що се отнасяше до него, целият свят можеше да падне в пропастта, но не и неговите хора. Лицата им можеха да са покрити с белези и обезобразени, крайниците им — счупени или липсващи, но сърцата им бяха като на всички останали. Той чувстваше, че ги предава. Лошите поличби, Краля на плъховете, Червената треска… всички свидетелстваха за идването на злото. Крот не вярваше в Бога, но вярваше в Братството и във вештиците. Знаеше на какво бяха способни.

Разговорите продължиха до зори. Изпратени бяха съобщения до останалите трима Господари на просяците за това какво щеше да се случи, предупредени бяха да се подготвят. Бандата на Крот бе уведомена. Наредено им бе да престанат с просенето и да се подготвят за война. Капаните бяха проверени, застроени бяха укрепления, вратите бяха заковани. В каналите бяха разпратени пазачи, а горе, по улиците — шпиони. Крот не желаеше да издава заповедта до последно, защото знаеше добре, че паниката и безредиците бяха лоши съветници. Хората неизбежно щяха да се уплашат най-вече от това, че не знаеха срещу какво им предстоеше да се изправят.

Злото настъпва, се шушукаше из Кривите улици. Злото настъпва. Но какво по-точно бе естеството на това зло, никой не знаеше.

За просяците бе достатъчно това, че техният господар им бе дал заповед. Тъй като бяха суеверен народ и бяха станали свидетели на поличбите из целия град, те вярваха в злото. Червената треска се бе разнесла бързо извън Кривите улици и имаше няколко жертви, въпреки че за щастие те не бяха заразили други хора. Поне така се смяташе. Знаеха, че бяха навлезли в мрачни времена, но бяха щастливи от това, че правеха нещо по въпроса.

Живущите под земята винаги бяха подготвени за война. Просяците се намираха в състояние на постоянна бдителност, защото враговете им не бяха никак малко. Пийлърите винаги бяха искали да прочистят Кривите улици от дрипавите им заселници, другите Господари на просяци постоянно се бореха за територия и плячка, което само по себе си също бе конфликт, заплашващ да избухне във всеки един момент. Естествено, съществуваха и вештиците. За по-малко от двадесет и четири часа Кривите улици щяха да са напълно подготвени, поне доколкото им позволяваха запасите, и владенията им щяха да бъдат непристъпни като Лондонската кула.

Кейтлин се върна в студената, стерилна стая, привлечена като молец към светлина. От време на време тя си бе открадвала по няколко часа сън, но умората, настанила се върху плещите й, отказваше да изчезне. Тук времето като че ли се забавяше, измервано по-скоро с вдишвания, отколкото със секунди. Дишането на Лиана Бътчър бе станало доста неравномерно с приближаването на края. Наоколо се носеше миризмата на смърт.

Лиана Бътчър: напълно незначителна, откъдето и да я погледнеше човек. Нещастно омъжена за груб и недодялан съпруг, работник във фабрика за консерви, тя бе бледа и крехка жена. Единственото, което Кейтлин знаеше за нея, бе, че имаше тайна любов някъде в Лондон. Тя бе отгатнала това от писмото в джоба й, където бяха запечатани нежните чувства на един мъж към нея. Това бе единственият лъч светлина в безрадостния живот на Лиана, но и това й бе отнето, тъй като бе станала жертва на демонична игра на „свържи точките“.

Тя бе отвлечена и доведена тайно на Кривите улици. Никой не знаеше къде се намира. Просто се бе изпарила. Така и трябваше да бъде. В нито една болница нямаше да се намира в безопасност от вештиците. И така, тя лежеше сама и умираше. Пред вратата й имаше пазачи, имаше и няколко посещения от лекаря и нищо повече. Само Кейтлин седеше до нея час след час. Нещо в тази жена предизвикваше силна мъка у нея. Тази жена и нейното писмо. Защо не напусна съпруга си? Защо не опита да бъдеш щастлива? Защо предпочете да бъдеш унижавана и тъпкана? Чувстваше се така, сякаш я познаваше, познаваше измъчените й черти, крехката й фигура, невзрачните й дрехи и шапка. Тя бе препрочитала писмото много пъти, беше разбрала много подробности от него. То докосваше сърцето й по непонятни за нея причини. Незначителната Лиана Бътчър сега бе най-важният човек на земята за тях. Умираше заради тях, а единственият човек, който имаше желание да стои до нея, бе Кейтлин.