Катлийн Удиуиз - Шана

Вратата бавно се затвори. Когато Питни се изкачи на капрата, каретата леко се разтресе. Конете потеглиха и когато колата забърза в мрака, разпръсквайки на всички страни фонтани кал, откъм затворническата карета още веднъж се дочу яден стон в нощта. Изведнъж на Шана й се стори, че Рурк може би наистина е луд.

Потресена, Шана затвори очи, притисна ушите си с ръце. Но ужасяващата картина на неговото окървавено лице бе дамгосана в съзнанието й.

Необичайно мъртвило тегнеше по коридорите на затвора. След това една тежка порта на замъка се отвори с трясък, издрънча резе; шум на тътрещи се крака и нещо, което влачат по пода, нарушиха тишината.

Хикс се стресна, както дремеше, студена пот изби на челото му с изцъклени от ужас очи той впери поглед в опърпаната парцалива сянка над себе си.

— Не! Не! — промърмори дебелият управител на затвора умолително, докато се бореше със засуканите одеяла, и вдигна дебелите си пръсти, за да се предпази от злите духове.

— Боже, Хикс, осъзнайте се!

Очертаха се контурите на сянката и тя заприлича на човек. Той разпозна мъжете наоколо и мозъкът му слабо се проясни. Но ето, че нов ужас се изписа на лицето му, когато видя състоянието на слугите си.

Джон Крадок посочи към заловения.

— Искаше да избяга проклетото му куче. Трябваше здраво да потичаме, за да го хванем.

— Да потичате… — изпъхтя Хикс, тлъстото му тяло се поклати насам-натам, докато почувства пода под краката си, след това изпитателно погледна недодяланите си грубияни. Крадок дъвчеше наранената си горна устна, Хедли имаше синина под окото си, третият опипваше раната на брадичката си.

— Бог да ни е на помощ, ако тоя се изправи на краката си.

С видимо задоволство управителят на затвора огледа със свинските си очички раните на Рурк.

— Изглежда мислехте, че ще можете да излъжете палача? — изхълца той пред дебелите си устни. — Басирам се, че твоята проститутка хич няма да се разтревожи, ако ти метна сега въжето на шията.

Рурк чакаше мълчаливо и не обърна внимание на предизвикателството на Хикс.

Мистър Хедли постави внимателно ръка на посинялото си око.

— Не беше никаква стара курва, беше гиздаво мадамче, а той беше луд по нея. Не бих имал нищо против и аз да се покефя с нея.

Хикс хвърли ехиден поглед към Рурк.

— Разпали те, нали? И имаше сватба, но без брачно ложе, ха! Така ти се пада, леке такова! — Той вдигна камшика, който изплющя по раменете на задържания. — Хайде, кажи ни името. Може би очаква повече, отколкото можеш да го вдигнеш. Хайде. Как се казва?

— Мадам Бошан, струва ми се — отвърна Рурк презрително.

Надутият надзирател изгледа продължително Рурк, камшикът изплющя в ръката му и тогава каза:

— Е, тогава отведете негово благородие до покоите му. И му оставете белезниците, не бих искал после да липсва нещо. Сигурно скоро някой ще се погрижи за него.

Два дни по-късно надзирателят бе събуден по много груб начин рано сутринта. Силно тропане на вратата, шумно оригване освободи гърлото му, така че можа да излее яда си от грубото смущаване на спокойствието му.

— Идвам вече, вол такъв! — изрева той. — Да не искате да изкъртите оградата?

Хикс напъха късите си дебели крака в три четвърти панталони, без, разбира се, по някакъв начин да прикрие прилично края на нощницата си. Пъшкайки, повдигна настрана мандалото, изтегли тежката порта към себе си. С широко отворена уста се втренчи в мускулестото туловище на мистър Питни.

Питни държеше в широката си лапа обемист вързоп с дрехи, както и кошница с лакомства, чиито приятен аромат изпълни устата на мистър Хикс със слюнки.

Питни тежко крачеше в стаята на надзирателя.

— Идвам от името на мадам Бошан, за да видя как е здравословното състояние на нейния господин съпруг. Разрешавате, нали?

Хикс не виждаше друга възможност, освен да кимне утвърдително, и откачи ключа на затвора от стената.

— Трябваше да приковем този лумпен с вериги за стената — бърбореше той. — Държа се тука като бесен. И досега не се е докоснал до това, което изпратихте последния път. Както и преди взима само вода и хляб и ни зяпа, когато занесем нещо ново. Ако можеше да ни докопа, щеше да ни изпрати на оня свят — или щеше да направи с нас същото, до което се стигна накрая.

— Заведете ме при него! — скара се Питни.

— Добре де, тръгвам вече.

Бягането и квиченето на уплашените от светлината на фенера плъхове, изглежда, бе единствената проява на живот в тъмната мъждукаща светлина на килията. Неподвижното тяло, което лежеше на нара, не помръдна. Тогава Питни видя затворените белезници на ръцете и краката и тежката верига, която висеше от желязната примка около врата на затворника до стената. Питни направи мрачна гримаса.