Катлийн Удиуиз - Шана

— Да не би да мислите, че никога не съм целувала мъж?

Шана се наведе още по-напред, гърдите й се притиснаха в неговите, тя събра цялата си фантазия на помощ, наведе полуотворени устни и ги прокара бавно и горещо по неговата уста. Тя широко отвори очи, когато устата на Рурк се отвори под нейната, вкопчи се в устните й и езикът му проникна в нея. Ръцете му обгърнаха тялото й и почти я задушиха в прегръдката си. Светът на Шана се олюля и когато той бавно се извърна — с глава на раменете му — тя се озова наполовина под неговия скут. Настойчива, искаща, безогледна бе устата му, ограбваща дъха й, както и самообладанието й. Завладяна, Шана се остави да я понесе дивият бяг на сетивата. Тя усещаше под тънката си риза топлината на неговите твърди мускули, как гръдта му се напряга под допира от нейните гърди и как под разтуптяното й лудо сърце бие неговото.

Лицето на Рурк бавно се отдръпна назад. Треперейки с цялото си тяло, Шана се помъчи да се овладее и въздъхна. Тя се опита да се освободи от неговата хватка и седна на скута му.

— Сделката сега приключена ли е, милорд? — попита тя с несигурен глас.

Рурк й подаде безмълвно свидетелствата, тя ги постави на сигурно място в маншона си. Сега с удоволствие би слязла бързо от скута му, но ръката около ханша й я държеше здраво и тъй като и обръчите на кринолина й пречеха, тя не би могла да се отскубне напълно от неговата хватка. Погледът й потърси златната жар на очите му.

— Изпълних ли моята част от сделката? — попита тя още веднъж.

— Що се отнася до предаването на тези документи — да. Но сега бих искал да поговорим за главната ни сделка, за пакта, който сключихме в моята килия.

Шана се изправи в ръцете му — но те я държаха здраво обгърната, притиснаха я към сърцето му и той дрезгаво прошепна на ухото й:

— Не можете ли да си представите какво е да си затворен в малка мрачна килия, да преброиш хиляди пъти камъните, докато научиш наизуст дължината, височината на всеки; дните, които са отминали, да виждаш само като изчегъртани в стената чертички и да знаеш, че следващият ден няма да е нищо повече от една чертичка, че всеки миг те отнася все по-близо до бесилото, до тази примка, която ще се стегне около врата ти, и ти се питаш безпомощно всеки ден, дали болката ще е ужасна, или ще премине бързо — да, Шана, можете ли да почувствате какво е това? И тогава изведнъж като светкавица в този тесен, мрачен свят навлиза красота като вашата и носи мечтата за една надежда. Да, Шана, великолепна моя съпруго, още в килията си жадувах за вас — и сега ви се кълна: още преди тази врата да се отвори отново, вие ще сте станали напълно моя!

И Рурк вече бе пъхнал ръка под полите й, пареше я високо горе между бедрата. С вик тя впи ноктите си в неговата ръка — но пръстите на другата му ръка вече освобождаваха връзките на гърба на роклята й.

— Рурк! — извиваше се и тя избута ръката му настрани.

Като по чудо броят на ръцете му сякаш се умножи, тя ги усещаше сега навсякъде по тялото си. И както се извиваше и бореше, роклята й се бе изхлузила под нея и сега лежеше с оголен задник на неговите хълбоци, а през коприната на неговата одежда слабините му напираха към нея. В същото време ръцете му се освободиха окончателно от нейната защитна хватка, плъзнаха се но ханша й и го притиснаха здраво към него.

— Сър, вие не сте джентълмен! — задъхваше се тя възмутено.

— Та как можете да очаквате, че ще срещнете джентълмен в затвора!

— Вие сте мошеник! — проплака тя и отново започна да се бори с ръцете му.

Рурк се засмя тихо и горещият му дъх погали шията й.

— Аз съм просто един съпруг и съм изпълнен от горещото желание да изпълня съпружеските си задължения.

Тя се опита да достигне до прозореца, да го отвори и да изкрещи, но напразно. Сега ръката му лежеше на покритата й гръд: ръката й като сокол литна през въздуха и в пълния си полет беше спряна току пред неговото ухилено лице. Бе я хванал здраво, но внимаваше да не й причини болка и без особено усилие постави двете й ръце зад гърба. Шана си пое въздух, за да превърне бясното си възмущение във вик, но устата му вече се притискаше към нейната. Сетивата й се извиваха по една все по-бързо извиваща се спирала, главата й още се противеше да потъне напълно в омаята на неговата целувка.

— Рурк! Почакайте! — простена тя тихо, когато устните му най-сетне я оставиха. Пръстите му сега развързваха връзките на ризата й, освобождаваха гърдите й.

— Не, Шана — сега ще ми се отдадеш, сърцето ми! — промълви той с тих глас в горещото й ухо. Лицето му се наведе и устата му прокара палеща следа по нейните гърди, разпали вътрешността й.