Катлийн Удиуиз - Шана

— Ще съм много нежен и внимателен — прошепна й той, сякаш можеше да чете мислите й — Позволи ми да те имам, Шана, и да те любя, Шана, така те желая. Разреши ми да те докосвам… да те взема…

— Мистър Бошан — задъхваше се тя и се откъсна от целувката му, — със сигурност не възнамерявам да ви се отдам тук, в тази кръчма, за общо удоволствие. Пуснете ме, иначе ще изкрещя!

Тя скочи и заповяда, викайки, към другите:

— Време е да тръгваме!

В следващия миг тя вече беше на вратата.

Рурк посегна към наметалото и шапката си и когато застана зад Шана, по стъпките му вече вървяха Питни и двамата слуги. Без да обръща внимание на локвите и на проливния дъжд, Шана се втурна към каретата. Рурк се опита да я последва, но бе задържан, защото Питни бе започнал спор с кръчмаря, а искаше и Рурк да е до него. Накрая Питни хвърли на кръчмаря добре натъпкана кесия и пусна Рурк към каретата.

Измокрена до кости, треперейки от студ и от надигналите се в нея чувства, Шана се бе свила на меката седалка. Но все пак й се бе удало да получи искра от кремъка с треперещите си пръсти и да запали фенера в каретата.

Рурк се качи, Питни вдигна стъпалото и се опита да влезе, но Рурк му препречи входа.

— Нямате ли никакво съчувствие, човече? Едва от няколко часа съм женен и още преди края на седмицата ще бъда обесен — пътувайте със слугите!

Преди Питни да успее да протестира, Рурк му затръшна вратата под носа.

Е, Питни не беше човекът, който се подчинява на един дързък денди, който страстно си пада по господарката му! Още по-малко сега! Той разтвори вратата с такава ярост, че тя изскърца по пантите. Шана скочи.

От своя с страна и Рурк не се оставяше така лесно, той отново препречи с ръка входа. Ръката на Питни посегна да измъкне жениха от каретата — и в този миг Шана изпищя. Това естествено не бе от страх за нейния съпруг, по-скоро неприятно й бе присъствието на кръчмаря и жена му, които зяпаха към тях!

— Остави, Питни, качи се на капрата! — заповяда тя тихо, но настойчиво. Питни хвърли един поглед през рамо и разбра причината за притеснението й. Той се отдръпна и си оправи жилетката.

Рурк се засмя жизнерадостно.

— Така е добре, момко. Но сега не зяпайте повече. Побързайте, да можем най-сетне да отпътуваме.

Питни внезапно повдигна силната си брадичка, студеният дъжд се стичаше по лицето му, но това малко го засягаше. Сивият му проницателен поглед измерваше Рурк.

— Ако имате дебелоочието да й причините болка…

— Недейте така, човече — засмя се Рурк, — да не съм глупак? Привързан съм към малкото време, което ми остава още. Имате думата ми, че ще отнасям към момичето с обожание и респект.

Погледът на Питни още повече помръкна. Стори му се, че думите на Рурк допускат твърде много тълкувания. Но Шана се страхуваше от сцена толкова близо до църквата, която би могла да стигне до ушите на Ралстон.

— Тръгнете най-сетне, Питни — предупреди го тя. — Иначе бихте могли още сега да провалите плана ми.

Питни най-накрая отстъпи. Той каза последно на Шана, макар без съмнение думите му да бяха отправени към Рурк:

— Ще залостя вратата, така няма никакъв шанс да избяга.

— Побързайте тогава — предупреди го Шана пак — и внимавайте кръчмарят и жена му да не забележат нещо.

Най-сетне каретата затрополи по калните пътища към Лондон. Дъждът чукаше монотонно по тавана, заглушаваше всеки друг шум, а фенерите бяха само мътни блуждаещи огньове в абаносовия мрак, през който препускаше каретата. Макар и луксозната вътрешност да предлагаше топлина и уют, Шана не се чувстваше добре. Бягството й към каретата беше суетна лудория, обувките й бяха мокри, чорапите влажни до под коленете, мокрите поли лепнеха студени по глезените й. Не й помагаше много това, че се бе завила плътно в палтото си, то бе влажно и зъбите й зиморничаво тракаха.

— Но ти трепериш, сърце мое! — забеляза Рурк, хвана ръката й и се доближи до нея.

— Непрекъснато ли трябва да откривате очевидното! — отвърна тя кисело и се сви още по-навътре в ъгъла. И после: — Краката ми са така студени.

— Тогава нека ги стопля, любима!

В думите имаше сянка от присмех, но преди тя да може да се противопостави, той вдигна краката й в скута си. Побутна назад мокрите поли и свали подгизналите обувки. Лек вик се изплъзна от устата й, когато ръцете му посегнаха към коленете й и ловко смъкнаха надолу жартиерите и чорапите. После той хвърли мокрите вещи на пода, пъхна краката й под дрехите си, привлече палтото върху скута си и краката й, така че те почиваха добре покрити и на топло. С едната ръка той държеше стъпалата й, а с другата масажираше нежните пръсти под палтото.