Катлийн Удиуиз - Шана

Нежната интимна загриженост, която й оказа Рурк, неочаквано отведе Шана по една още невървяна пътека. Но и никога преди не бе била сама заключена с някой мъж сред четири стени. На много лордове и джентълмени с име и положение тя наистина бе била внимателна и желана домакиня, но винаги с подобаващ ескорт. Но наистина досега не бе срещала и авантюрист от колониите. И сега изведнъж всичко бе така различно: мъжът, с когото се намираше в интимно усамотение, дори можеше да предяви претенцията, че й е съпруг — макар и това положение да бе твърде скорошно. Както и да е, прекалено бе силно изкушението да изпробва какви чудеса могат да предизвикат женските й прелести. Дори и само върху един примитивен прериен дървеняк, който — и за това не биваше да се страхува от опасност в бъдеще — скоро щеше да поеме пътя към бесилото.

Ръцете все още бродеха съзнателно, безцелно между коленете и глезените й и я стопляха. Устните й се изкривиха в усмивка, а тя почти незабележимо се движеше насам-натам по тапицерията. Палтото й бе отворено до ханша — което тя сякаш не забелязваше — и тя скръсти ръце под гърдите си, с което притисна гърдите си нагоре, докато те едва ли не се освободиха от разкъсаната тънка риза. Тя видя как очите му се плъзнаха по тялото й, усети как плътта му се втвърдява под нейните бедра, как туптенето в неговите бедра под краката й видимо се усили. Но гласът му наистина не издаваше, че нещо го душеше в гърлото.

— Сега по-топло ли ви е, мадам?

— О, да, разбира се — въздъхна Шана, притвори очи, отпускайки глава назад, което — както тя правилно предположи — разкри пред погледа му нежната елегантна извивка на шията й. Всеки миг той щеше да й каже колко много я желае, щеше да се опита да си изпроси от нея брачното право и тя щеше да го води за носа, докато дойде моментът за раздяла. Наистина красива игра. През ресните на почти затворените си очи тя го наблюдаваше напрегнато.

Но той само пъхна ръка в джоба на палтото си и извади свидетелствата, завързани с алената панделка.

— Брачните документи — каза той. — Ще са ви от полза. Как иначе ще докажете, че носите моето име?

Шана се изправи някак разочарована — и се опита да ги вземе. Но той не й ги даде.

— Но, мадам — засмя се той, — още не сте ги заплатили.

Шана бе вперила ужасен поглед в него. Щеше ли той да ги разкъса, ако не му се отдадеше? Да разпръсне парченцата по разкаляните пътища?

— Рурк? — попита тя слисано и дръпна краката си от скута му. — Наистина ли бихте…?

— Мадам, сключихме една сделка — напомни й той най-безсрамно, а очите му обладаваха тялото й. Тя вече се подготви за най-страшното.

— Никога не би ми хрумнало да подложа на съмнение вашите откровени намерения или пък честната ви дума. — Той плесна документите по коляното си, сякаш трябваше да премисли нещо. — Една целувка — обяви той най-накрая, — изпълнената с обич целувка, която влюбената съпруга дарява на мъжа, с когото се е бракосъчетала току-що. Това прекалено висока цена ли е, мадам?

Малко облекчена, тя отново се овладя, повдигна палтото си, за да се прикрие от бродещия му по нея поглед, и бе само леко кисела, защото коленете й отново и отново се изплъзваха към бедрата му.

— Е, добре — изрече тя с неохота. — Щом настоявате. Прекалено съм слаба, за да ви изтръгна документите. — Тя леко се приведе напред. — На ваше разположение съм, сър. Готова съм.

Тя затвори очи и зачака, той се засмя — и тя отново отвори очи. Той не се бе помръднал. Напротив.

Небрежно отхвърли палтото си, разкопча си жилетката и се облегна удобно назад.

— Мадам, — усмихна й се той, укорявайки я, — ние току-що се разбрахме, че вие ще ме целунете — а не обратното. Имате ли нужда от помощ или от съвет?

Шана бе бясна. Да не би да я мислеше за някоя прислужница? Е, добре, тя ще го целуне така, че да си спомня тази целувка до гроба!

Тя се изправи на колене, облегна се с ръка на рамото му — погледът му отново пробягна по нея, там, където тя бе заложила капан за, него. Той щеше да се гърчи под нея в безкрайна неудовлетвореност! Пръстите й леко погалиха тила му, когато тя се доближи. Но той внезапно вдигна поглед и я погледна предупредително.

— Постарайте се да го направите наистина добре. Сигурно ви липсва опит, но имайте предвид, че когато съпругата целува своя мъж — тя трябва да стопи с жар неговата гордост, а това не може да стори една срамежлива братска целувчица.

За един миг й се щеше да забие нокти в хилещото се лице, но вместо това тя само изсъска: