Катлийн Удиуиз - Шана

Питни се отдръпна няколко крачки назад, за да спести на господарката си неприятното чувство. Шана пъхна разкъсаното парче в ризата, което естествено я придърпа надолу и сега гърдите й бяха още повече изложени на показ, отколкото при първото разкъсване. Но това за Рурк бе ново мъчение и той почти се задушаваше от тази гледка. Неговите погледи я пърлеха по голата кожа, той жадно всмукваше вида на нейните бухнали заоблености, сякаш се страхуваше, че може всеки миг да ги изгуби от поглед. Зяпали я бяха вече много мъже, но Шана досега никога не бе имала чувството, че буквално я поглъщат с поглед. Страстно желание гореше в златните очи на Рурк, секваше й дъхът и тя успя само — но не така злобно — да промърмори:

— Ако имахте поне малко чувство за благоприличие, щяхте да се обърнете!

— Шана, скъпа — произнесе той със строг тон, — няма да живея още дълго. Сериозно ли искате да ми забраните да погледам тази красота?

Странно, лошото й настроение изведнъж изчезна. Тя тайно го погледна отстрани. Неговият дързък поглед разбуждаше дълбоко в нея чувства, които тя в никакъв случай не смяташе за неприятни. Въпреки това тя сега се скри плътно зад палтото си.

Настъпи миг мълчание. Рурк се бореше с чувствата си, а накрая попита:

— Може би бихте предпочели да се върнете обратно в каретата?

— Този ден не ми донесе много утешителни неща, телесно или духовно, а позорът ограбва и последните ми вътрешни резерви — отвърна Шана с внезапен порив на откровение. — Защо тогава да не се насладя на последната частица гордост, която още ми е останала?

В очите на Рурк проблясваше дяволито веселие.

— Бъдете милостива с мен, Шана. Вие сте светлината и любовта на моя живот.

Шана повдигна красивата си брадичка.

— Ха! Вие сте чудовище и един дявол знае колко светлини и любови сте имали вече, защото аз сигурно не съм първата и единствената.

Рурк галантно й задържа вратата, за да мине.

— Първото не бих искал да отричам, защото още не ви познавах тогава. Но вие със сигурност сте моята единствена любов и ще останете единствената ми любов, докато съм жив. — Погледът му бе съвсем сериозен. — Никога не бих изисквал от съпругата си повече, отколкото самият аз бих могъл да й дам. Уверявам ви, мадам, че няма да измине нито ден, без в мислите си да съм с вас.

Разкъсвана между нежната топлота в погледа му и прямите му думи, Шана не намери какво да отговори. Той бе така различен от всички останали мъже, които познаваше. Никога не губеше доброто си разположение на духа, когато тя се опитваше да го нарани, дори да го засегне. Напротив, отговаряше й с комплимент. Къде ли беше границата на неговото търпение?

В кръчмата изчака търпеливо, докато той свали прогизналото си палто и шапката си — за един миг тя отново изигра ролята на покорната съпруга. С леко положена ръка на талията й той я отведе до една маса, която Питни бе избрал — в един тъмен ъгъл, без възможности за бягство.

Хедли и Крадок вече бяха седнали на голямата маса в центъра на кръчмата, но иначе тя беше празна: явно бурята бе принудила постоянната клиентела да си остане вкъщи. В камината весело пукаше огън, хвърляше сенки чак до тавана и даряваше на мокрите до кости гости топлина. Питни седна на голямата маса в средата при двамата слуги на голяма чаша кафява бира, не без да хвърли на Рурк още един предупредителен поглед.

Рурк, безкрайно облекчен, че може да седи сам в ъгъла с младата си невеста, зачака вечерята в спокойно разположение на духа. Сочно печено, хляб, зеленчуци и тежко вино бяха сервирани на младата двойка. Междувременно Шана установи, че апетитът й далеч не бе така голям, както бе заявила. Рурк стоеше прекалено близо до нея. Никога не бе срещала мъж, който да е така настойчив и целенасочен като този, който твърдеше неотклонно, че бил неин. Дори и сега, когато той се облегна назад в стола си, за да я съзерцава по-добре, тя без усилие разгада мислите му. За да избегне въпросите му, тя му зададе свои.

— Момичето, в чието убийство сте обвинен, кое беше? Ваша любима ли?

Рурк повдигна вежди.

— Шана, мила моя, това ли трябва да е тема на нашата сватбена вечеря?

— Любопитна съм — настоя тя. — Не искате ли да ми кажете? Защо извършихте това? Изневеряваше ли ви? Ревност ли ви подтикна към това убийство?

Рурк облегна ръце на масата, поклати глава и горко се изсмя.

— Ревност? Към една камериерка, с която едва ли съм разменил и дума? Ах, скъпа Шана, дори не знам как се казва и тя без съмнение е имала преди мен много други мъже. Аз просто си седях в кръчмата на онази странноприемница, в която тя работеше, а тя заряза някакъв друг мъж, за да седне на моята маса. И ме покани в стаята си…