Катлийн Удиуиз - Шана

— Последно, преди да си тръгнете — съпругата на пастора сияеше, носейки една табличка с добре напълнени чаши. — Глътка шери, което ще ви стопли по пътя.

Шана посегна към чашата като замаяна и я поднесе, треперейки, към устните си, но спря, щом Рурк я погледна и вдигна от своя страна чаша.

— За нашия брак, любов моя. Да е вечен и плодоносен!

Шана го погледна над ръба на чашата. Най-много мразеше в него това самодоволно, надуто изражение, което лицето му показваше твърде често. Как жадуваше да го постави най-сетне на мястото му!

До тях жената на пастора бъбреше със задоволство с Питни, възхищаваше се на брачната церемония, сякаш пастор Джейкъбс никога не бе извършвал по-красива; междувременно Питни гледаше мълчаливо зад главата на ниската жена към младата двойка. И предвид здраво стиснатите устни на Шана се питаше какво ли още щеше да се случи.

Рурк изпъна един пръст, повдигна леко чашата на Шана до устните й и изрече с много плам в очите:

— Пий, сърце мое, трябва да вървим.

Жената на пастора донесе палтата. Рурк помогна на жена си да облече подплатеното с кожи наметало, докато небрежно си наметна през рамо своето. После поведе Шана към вратата. Питни вече бе минал отпред. Казаха си последни думи за сбогом, пасторът отново им пожела щастие и ги благослови, после трябваше да се престрашат и да излязат в бурята.

Питни изтича напред, за да отвори вратата и да смъкне стъпалата на каретата. Слугите вече стояха на капрата, свити под плющящия дъжд. Питни махна на младата двойка, но когато Рурк и Шана излязоха на открито, силен порив на вятъра плисна студен дъжд в лицата им. Тя се вкопчи, затаила дъх, в Рурк, а той се опита да я предпази с наметката си. После я взе в силните си ръце и затича колкото сили имаше към каретата. Питни ловко хлопна вратата зад тях и се настани на седалката срещу им.

— В селото има кръчма — изпухтя той. — Там бихме могли да вечеряме.

— Да вечеряме? — попита Рурк.

— Естествено — кимна Питни. — Освен ако не искате да се върнете на празен стомах в затвора си.

Погледът на Рурк се отправи към Шана, която седеше съвсем мъничка и тиха в своя ъгъл. Каретата подскачаше по размитите следи на селския път. Светкавици проблясваха и гърмът отекваше от хълмовете при всеки грохот на мълниите. Шана ужасено придърпваше широките гънки на палтото си. Само Питни осъзнаваше притеснението й.

— Още тази нощ ли ще се върнете в Лондон? — Рурк се обърна с въпроса си към Питни.

В отговор получи изръмжаването му:

— Разбира се.

Рурк известно време претегляше отговора, а после попита:

— Защо не останете през нощта в тази кръчма? До Лондон има повече от три часа.

— Достатъчно за тази нощ — отвърна Шана остро.

— Както изглежда, откакто пастор Джейкъбс не бди над вас, сте си възвърнали доста от смелостта.

И действително Шана сега се отдаде на дълго потискания гняв:

— Дръжте си езика зад зъбите, надут пуяк такъв, защото иначе ще насъскам Питни срещу вас.

Питни обаче си нахлупи още по-ниско триъгълната шапка и се облегна назад, сякаш да подремне. Очевидно господарката му отново бе в състояние да вземе нещата в свои ръце.

Рурк хвърли бърз поглед към своя тромав спътник, после плъзна ръка към Шана. Тя се стъписа и се възпротиви, когато той се опита да хване ръцете й, лежащи в скута. Усмихвайки се, той издърпа насила едната й ръка на половината път до устните си.

— Вие сте красиво цвете, мадам, но този ви бодил хей там — той посочи с поглед към Питни — много ме притеснява. Да, мадам, вие действително сте нежна шипка, която ме примамва и чака да я откъсна, но ръката, която си позволява твърде безгрижно да посегне към вас, среща само множество остри бодли. — Той леко се засмя, това само увеличи антипатията у Шана, а после притисна устни към едно местенце, малко по-горе от тясната й момчешка талия. — Но всеки, който знае как да се грижи за градината, не бива да се страхува от убождане. Ръката му внимателно посяга към цвета и нежно пречупва стеблото, което го носи, и цветето завинаги е негово.

Шана отдръпна рязко ръката си. Без да разбира какво е намислил пак, тя отново отправи яда си към широката иронична усмивка, която той непрекъснато излагаше на показ, сякаш непрекъснато й се подиграва. Този човек не знаеше ли що е гняв? Да бе вдигнал поне веднъж ръка да я удари — тогава Питни най-сетне щеше да може да я освободи от този убиец, тогава щеше да му се наложи да прекара остатъка от пътя окован на капрата…