Катлийн Удиуиз - Шана

— А ще ни бъде ли отредено такова място? — настоя той. — Или ще пропилеете времето, докато не ми остане вече нищо?

— Да не би да очаквате, мистър Бошан, че нямам да правя нищо друго, освен да се катурна в първото срещнато легло с вас? — отвърна тя нахакано. — За вас може би лесните завоевания са нещо обикновено, но аз от моя страна намирам дори мисълта за това отвратителна.

— Може би е така, мадам, но сделката, която сключихме, предвиждаше цяла нощ в обятията ми.

— Безсрамен е начинът, по който използвате моето положение — сряза го тя. — Ако бяхте джентълмен…

Рурк тихо се засмя развеселен.

— А вие не използвахте ли моето? Кажете ми, любима моя, кой си разкри така гърдите, че да покори една загубена душа в затвора? Кажете ми, мадам, така ли беше или не? Та коя бе таз мома, която подцени похотливия мошеник, осъзнавайки прекалено добре как той чезне за женска ласка в мизерията на килията си? И ако й беше хрумнало, тя дори би притиснала до нежната си гръд това нещастно псе.

Шана подскочи като ужилена, за да го наругае в диво възмущение, но не успя да намери думи, които да подхождат за такава низост.

Рурк постави пръст под красивата й брадичка и нежно я повдигна, така че устата й се затвори.

— Искате да отречете? — присмя й се той. Очите на Шана се стесниха като котешки зеници.

— Подъл просяк — изсъска тя. — Мястото ви е на бесилото, осквернител на жени.

— Струва ми се, че това вече е уредено.

Шана преглътна. Тя почти бе забравила че е убиец. Сърцето й се блъскаше лудо в гърдите, когато се опита да се отскубне от него, но той я държеше здраво.

Тя се огледа страхливо за Питни, но той стоеше при слугите, потънал в разговор с тях, и тя можеше да привлече вниманието му, само ако направеше сцена.

— Беше глупост от моя страна — промълви тя, запъвайки се — да приемам тази сделка.

Лицето на Рурк бе непроницаемо, но в очите му проблесна нещо заплашително.

— Ах — засмя се той широко. — Сега, след като вече носите моето име, обявявате сделката за нищожна.

Рурк я пусна, вдигна ръка и повика пастора през празните редици от църковни пейки.

— Един момент, пасторе…

Пастор Джейкъбс, който пишеше на масата си брачното свидетелство, вдигна поглед. Сега и Питни се обърна.

— Ваше преподобие — започна Рурк, — както изглежда, моята съпруга би искала сега…

Шана пое бързо дъх и го прекъсна.

— Не си струва да го притесняваме, любими. Ела, нека обсъдим нещата отново.

Пасторът отново се наведе над свидетелствата, но Шана хвана Рурк за ръката и го притисна здраво към гърдите си.

— Вие сте мерзавец — каза тя нацупено.

Кехлибареният огън в очите му грееше по-светъл, почти я изгаряше с жарта си. Мускулите на ръката му се напрегнаха до гърдите й, той се наведе, за да я целуне по бузата. Тогава устните му доближиха устните й.

— Бъдете мила, Шана, сърце мое. Дните ми са преброени, а едва ли ще има хубави между тях. Нека си придадем поне вид на влюбени, дори и да е само заради добрата съпруга на пастора! Опитайте се да проявите малко топлота.

Шана трябваше да си наложи да не се откъсне от него, когато устните му опитаха да я целунат по устата. Но тялото й се сгърчи, като да си припомни мрачно проклятие.

— Трябва да се научиш просто да се отдаваш — предупреди я той.

Тя усети лекия му дъх на устните си.

Ръката му обви талията й. Тя се стегна, но той я притегли властно към себе си. Колебливо приемаше вниманието му, докато той я водеше към сакристията.

Пасторът обстоятелствено изготви свидетелствата и вписа данните в регистъра. Жена му излезе, за да донесе нещо за пиене, и докато те чакаха, Питни както винаги спря мрачния си поглед на мъжа от колониите, който според него се отдаваше на жена си с много повече усърдие, отколкото всъщност би подхождало на връзката им. Ръката, която дръзко бе положил около раменете й, едно бегло докосване на ханша й, едно само наглед случайно докосване по голата й ръка, дълги тесни пръсти, които внимателно и целенасочено я овладяваха. Питни много добре можеше да си представи капана, в който бе попаднала младата му господарка.

— Трябва да побързаме — изръмжа той, — надига се буря. Рискуваме да не можем да тръгнем оттук.

Рурк се вслуша във вятъра, който свиреше около зидовете на църквата. Дъждовни капки се блъскаха в прозорците и се стичаха надолу. Вече бяха запалили свещи, за да прогонят сивите сенки от помещението, Рурк пренебрежително погледна към Питни.

— Ще кажа на господарката ви.