Катлийн Удиуиз - Шана

— Махни си пръстите от нея, момко — каза Питни. — Тя не е за такива като теб.

Рурк внимателно претегли думите си.

— Вие сте верен слуга, Питни. Може би прекалено верен. Сега аз съм й мъж.

— Само на книга — отвърна великанът. — И така и ще си остане. Докато умрете.

— С риск да свършите с мен предварително?

— Предупредих ви, момко. Оставете я на мира. Тя е добро момиче и не е от тези, които се срещат в кръчмите, където мъжете търсят развлечения.

Рурк сключи ръце на гърба си и погледна Питни в очите.

— Тя е моя жена, независимо от това какво мислите вие — отвърна той напълно сериозно. — Не искам да споря на място като това, но ще ви дам един добър съвет. Ако имате намерение да спрете желанието ми да изразя на Шана моето внимание, то по-добре вадете пистолета си веднага и да свършваме с това. Аз вече нямам какво да губя, но за Шана си струва да премеря силите си с вас.

С тези думи той се извъртя на пета и закрачи към прозореца, втренчи се в шибаната от дъжда земя навън и остави Питни потънал в мисли.

И Шана наблюдаваше новия си съпруг. Той притежаваше онази тиха бдителност на котка или на вълк, изпълнена със сила, застрашаваща всеки момент да изригне, макар и да изглежда за момента укротена. Веднъж по време на пътешествията си тя бе видяла голяма черна пантера, сега той й напомняше за нея, когато се обърна към нея и се насочи към нея с твърда, но елегантна походка и дори и в притеснението си тя не можа да не погледне с възхита благородната фигура, която той показваше под изящните си дрехи.

Тя го бе описала на шивача като строен и мускулест с широки рамене, тесни хълбоци, тясна талия, без корем и видя със задоволство, че резултатът бе наистина съвършен. Да, действително, ако добрият шивач бе прекарал тегелите само малко по-навътре, дрехите му вече сигурно щяха да бъдат безсрамни. Но така те му стояха като втора кожа и…

Издъно ужасена, Шана осъзна къде бе попаднал погледът й. Тя повдигна очи — но само за да забележи, че Рурк я бе наблюдавал нежно, забавлявайки се, което правеше нещата още по-лоши. Той пристъпи до нея и й пошепна, така че само тя да може да го чуе:

— Любопитството на млада невеста, нали?

Слисването я накара да се изчерви, но когато се опита да се извърне, ръката му премина по талията й и тя леко се сгърчи, когато усети, че гръдта му се притиска до раменете й.

Дълбокият му глас я разтърси до мозъка на костите й.

— Изглежда, че в деня на сватбата ни доста ще се измокрим.

Но мислите на Шана, разбира се, не бяха заети с времето навън, а с бурята, която бушуваше в душата й. Нажежена до бяло, стрелата на съмнението се бе врязала в самоувереността й; изведнъж тя вече не бе съвсем сигурна дали е дорасла наистина за такъв мъж като Рурк Бошан.

Свидетелствата бяха издадени, свидетелите бяха подписали, сега бе ред на Рурк. Шана затаи дъх: бе пропуснала да се увери своевременно дали Рурк може да напише името си.

Притеснението й се оказа напразно. Рурк се подписа бързо и ловко.

Когато и Шана прокара перото по пергамента, пред очите й попадна един ред: „… трябва да обичаш съпруга си, да го уважаваш и да му се подчиняваш.“ Съвестта й изкрещя предупредително, но тя брутално я задуши.

Едва що бе изписала последната буква от името си, когато проблесна една светкавица и потопи вътрешността на църквата в призрачна белота. Гърмът ядно се строполи надолу, заплаши да разбие прозорците, разтанцува керемидите по покрива.

Спомняйки си за лъжата, която току-що бе подписала, Шана се вторачи в пергамента, подскочи и изпусна перото, сякаш изведнъж я бе опарило. Бурята сега връхлиташе от всички страни, поривистите дъждовни ветрове се сгромолясваха върху църквата, а вятърът виеше като вещица през мрачното сиво на умиращия ден.

Пастор Джейкъбс притегли Шана настрани.

— Изглеждате угрижена и възбудена, дете мое. Съмненията си имат и добрата страна, но аз искам да ви кажа нещо, което да вземете с вас по пътя си. След всичко, което видях днес, аз твърдо съм убеден, че вие имате божията благословия и вашето щастие ще е завинаги знак за божията воля. Моите молитви ще ви съпътстват винаги, дъще моя, защото съпругът ви изглежда добър млад човек и без съмнение ще се отнася към вас добре.

Настина думите на пастор Джейкъбс не бяха много подходящи да възвърнат на Шана душевния покой. Тя почти се страхуваше, че лицето й може да издаде колко е объркана душата й. Но за щастие той си тръгна, не забелязвайки сърцераздирателното й объркване, и се приготви да събере междувременно подпечатаните свидетелства, на които мастилото най-сетне бе изсъхнало. Той ги сгъна внимателно, завърза около тях една аленочервена панделка и ги предаде на Рурк.