Катлийн Удиуиз - Шана

— Рурк? — произнесе тя.

— Същият, сърце мое. — И той отново развя шапка пред гърдите си в жест на преувеличена любезност. — Рурк Бошан, на вашите заповеди!

— Ах, дайте проклетата шапка на Питни — профуча Шана. Тя ясно долавяше присмеха му.

— Вашите желания са заповед за мен, скъпа моя — засмя се той и хвърли шапката към Питни, който едва не я смля, хващайки я пред гърдите си. Подаде я на Крадок.

— Занесете я в колата — заповяда Питни. — И се дръжте на почтително разстояние.

Шана бе сложила ръце на хълбоците си и пристъпваше ядосано от крак на крак. Не й беше съвсем ясно какво всъщност я ядосваше, но този мъж във всеки случай представляваше много повече от това, което тя възнамеряваше да купи. Беше някак си непоносимо, че човек, който бе все пак осъден на смърт, може да се държи така безсрамно. Този е в състояние да играе и с примка на шията ролята на великия герой, помисли си тя навъсено.

— Е, след като сте вече тук, не виждам защо трябва да губим време — каза тя нахакано и тайно обмисляше на колко ли години би могъл да е той. Не повече от десет по-възрастен от нея, прецени тя. В килията му беше дала още двадесет отгоре. — На работа!

— Ваш най-покорен слуга! — усмихна се Рурк и се засмя високо, когато видя погледа й. Напълно сериозен, той положи ръка на сърцето си и призна, макар и с фина ирония. — Мадам, аз също като вас очаквам с нетърпение женитбата!

„И още как — присмя му се тя на ум. — Такива като него винаги се хвалят на другата сутрин с момиче, които са свалили по гръб през нощта. Похотливец!“

Вратата на пасторската къща се отвори и там се появи скромната жена до високия си, слаб съпруг. Очите на мисис Джейкъбс се спряха ведро на Рурк и примигнаха срещу му в неприкрито удоволствие.

— Ах, мила моя, седнете за малко с хубавия си млад мъж при нас до камината! — настоя тя. — Глътка шери срещу студа ще ни дойде добре на всички преди венчавката.

Шана си помисли, че отдавна вече й беше достатъчно топло, но за да достави удоволствие на милата възрастна двойка, тя пристъпи към Рурк, постави уж случайно ръка на гърдите му и се усмихна мило на ироничния му израз, който с огромно удоволствие би избила от лицето му.

— Рурк, скъпи ми годенико, разреши ми да ти представя милия пастор Джейкъбс и неговата съпруга. Вече ти говорих за тях, нали? Толкова са мили…

Глуповатият брътвеж и на нея й звучеше странно. Под ръката си тя усещаше бавното, постоянно биене на сърцето му — и се запита защо ли сега и нейният собствен пулс така се ускори.

Като мъж, който никога не пропуска шанса си, Рурк с удоволствие подхвана темата и постави ръка на талията й, притисна я нежно към себе си, гледайки в нейните не особено топли очи. Докато в очите на Рурк пламтеше такъв огън, че пламъците му загряваха Шана до дъното на душата й.

— Смея да се надявам, че добрият Питни не е забравил да уреди бракосъчетанието — прошепна той в ухото й, — защото иначе се страхувам, че ще умра, преди да сме станали мъж и жена.

Когато Рурк вече мислеше, че е извоювал победа, понеже Шана се разтапяше в прегръдката му и гърдите й опираха в неговите, Шана доста грубо го вразуми. Шана, която не пропускаше нито едно предизвикателство, сега се прояви като котенце, хванато в капан. Под широките гънки на роклята си тя яростно настъпи Рурк. Лицето му трепна.

— Няма причина за притеснение, любими — изчурулика тя и го настъпи още по-силно. — Отдавна вече всичко е уредено. Но защо виждам болка в лицето ти? Да не ти е зле, съкровище мое? Или отново те измъчва раната? — Тънките й пръсти заровиха между копчетата на жилетката му. — Колко често те умолявах да внимаваш повече за себе си!

Зад стъклата на очилата си пастор Джейкъбс широко ококори очи, тъй като очевидно милейди бе на път да започне да разсъблича жениха си, и то — както той предположи — не за първи път. Лицето на съпругата на пастора се покри с ярка червенина, тя вече не знаеше какво да прави ръцете си и ги кършеше отчаяно.

Междувременно Рурк парира атаката по свой начин, той подгъна коляно и в същото време повдигна крака, на който се бе отпуснала Шана, така че тя се олюля и загуби равновесие. Тя падна с вик върху му, обхвана врата му с ръка, а с другата се вкопчи за ръкава му. Ръцете на Рурк сега здраво обгърнаха талията й; той тихо се изсмя в ухото й, когато тя накрая сгъни отново на крака.

— Спокойно, мила моя, овладей се. Скоро ще сме си у дома — скара се той на невястата си.

Тя се обърна, търсейки помощ от Питни, но той сега тъкмо се бореше с една кашлица, която заплашваше да го задуши.