Катлийн Удиуиз - Шана

Момичето се усмихна радостно и се опита да направи реверанс.

— Разбира се, сър, с удоволствие.

Питни само поклати глава и измърмори пред себе си, после се обърна отново с гръб към камината и насочи вниманието си към стомната си с бира.

С ново усърдие момичето се зае с косата на Рурк, наистина се постара добросъвестно да превърне диво обраслата му коса в представително украшение, непрекъснато му подаваше огледало, което държеше между гърдите си — с настина озадачаващ успех. Но колкото по-малко Рурк се интересуваше от нея, толкова по-палаво се държеше тя, а когато той накрая й даде да разбере, че желае да влезе в банята без нейна помощ, тя неохотно събра нещата си в престилката и се отдалечи.

Рурк ловко свали вонящите дрехи от тялото си и се разположи, въздишайки с наслада, във ваната, изтърка се с груб сапун, за да свали най-сетне цялата мръсотия и паразитите от килията от тялото си. Изведнъж се разбърза. Когато най-накрая си обу новите панталони и чорапите, той доста се учуди, че му стояха като излети.

Без съмнение Шана го бе огледала по-внимателно, отколкото бе забелязал, помисли си той, дяволито усмихнат.

Парфюмираната пудра, за която Шана също се бе погрижила, той остави настрана, но грижливо среса пред огледалото косата си, сплете я на хубава плитка на врата и я изчетка. Гледайки одобрително лицето си в огледалото, той облече кремавата риза с рюшчета отпред и по маншетите, пъхна се в копринената жилетка — в подходящ към панталоните цвят, и най-накрая облече кафявата дреха, чието кадифе изкусно бе обточено отпред и на маншетите със златни нишки. Най-фин филигран украсяваше златните маншети на издигнатите нависоко носове на обувките му, обточена със злато бе и кадифената шапка, която допълваше неговия външен вид. Общо взето, Шана не бе пестила, помисли си Рурк, когато се обърна от голямото огледало, за да го натруфи като мъж с положение. Рурк видя в огледалото и как Питни регистрира с помътена усмивка преображението на поверения му мъж.

— Милейди доста ще се учуди — каза той, изпразни стомната на един дъх и изтегли часовника си. — Време е да тръгваме.

Малко по-късно те стигнаха до една селска църква, която през лятото сигурно бе доста китна както бе обрасла с бръшлян, но сега, в студените дни на късната есен, само мустачките на бръшляна, се закрепяха за сивите камъни на зида. Ситният дъждец бе спрял и през разкъсаните облаци проникваха няколко лъча златна слънчева светлина, от които по лъснатите до блясък прозорци на къщата на пастора можеше да се види чудната игра на цветовете.

Един слънчев лъч, който падаше през еркерния прозорец, окъпа Шана в блясъка си. Тя погледна към полетата, които се простираха надалеч в меки вълни, на лицето й грееше усмивката на жена, която винаги се осланя на това, че постига целите си. Тя бе пристигнала рано в дома на пастора. Пасторът Джейкъбс и жена му я бяха посрещнали сърдечно, така че тя можа да понесе по-леко чакането, докато Питни продължи с каретата, за да доведе Рурк Бошан.

Майчински закръглената жена на пастора седеше до нея и пиеше чая си, спряла поглед върху Шана. Тихото село не било виждало често фини хора, още по-малко семплата къща на пастора, а такива богати дрехи, каквито носеше Шана, скромната жена не била виждала през целия си живот. Шана небрежно бе хвърлила, сякаш да го забрави там, розовото си палто от копринено моаре, богато гарнирано с лисичи кожи.

Шана бе великолепна наглед, с диви златисти къдри в светлокестенявата си коса, която дори дворцовият фризьор едва ли би успял да подреди така добре. И тъй като завистта нямаше място в набожната й душа, жената на пастора почтително не отместваше поглед от тази красива девойка. А романтичната й душа рисуваше същевременно и портрета на жениха, който не можеше да бъде друг освен галантен и красив.

Шана се наведе, за да може да гледа по-добре през прозореца, а жената на пастора веднага пристъпи до нея.

— Какво има, дете мое? — попита тя съчувствено. — Идват ли най-сетне?

Синеокият поглед на жената на пастора изследваше далечния път и както се очакваше, на хълма се появи карета.

Шана, която тъкмо искаше да сподели с милата жена някои неща, които й пареха на езика, сега премисли и замълча. Дали ако се опиташе да ги извини, недостатъците на жениха й нямаше да се набият още повече на очи: Не, беше по-добре да остави добрата жена да си мисли, че любовта е сляпа. Шана подреди косата си и въоръжи душата си за срещата с чудовището от затвора.