Катлийн Удиуиз - Шана

— Просто така? Искам да кажа, нямаше ли между нас нищо друго? Никога ли преди не я бяхте виждали?

Рурк бе втренчил поглед в чашата си и бавно накланяше виното насам-натам.

— Тя видя парите в кесията ми, когато платих за вечерята си. Това бе достатъчно, за да се сприятели с мен.

Горчивият тон на гласа му би могъл да издаде на Шана много, ако тя само би могла да го разбере.

— И вие съжалявате, че сте я убили, нали? — продължи тя да дълбае.

— Да съм я убил? — Той се изсмя. — Та аз дори не съм сигурен, че съм лежал в едно легло с нея, още по-малко, някога да съм я докосвал с ръка, независимо по какъв начин. Тя взе кесията ми и всичко друго, не ми остана нищо друго освен панталоните ми, за да посрещна войниците, които сутринта ме измъкнаха от леглото. Тогава ме обвиниха, че съм я убил, защото била носила в утробата си моето дете, но бог знае, че това не е истина. Невъзможно е дори и само заради това, че бях в Шотландия и пристигнах едва този следобед, уморен от пътя, и наех една стая в същата тази странноприемница. А тази курва никога не съм виждал. Но бях закаран на съд, лорд Хари, както се нарича, ми даде само миг, за да се защитя. След това ме обвини в лъжа и ме хвърли в затвора, докато решал моя случай. Убийство, реши той, защото не съм искал да се оженя за тази жена. Нима наистина човек може да си помисли, че това е възможно, като вземе предвид всички копелета по света? Като че ли за мен не би било играчка да избягам от Англия? Или дори още по-лесно, да избягам от стаята й, преди кръчмарят да влезе сутринта? Но като последния дръвник, хванат от гората, аз съм бил спал в нейните чаршафи, докато настъпи денят. Кълна се в бога, че не съм я убил! Знам, че не съм бил аз.

Той ядно лисна виното в устата си и бутна чинията настрана.

— Но как така не си спомняте какво се случи? — попита Шана тихо.

Рурк се облегна в стола си назад и вдигна рамене.

— Ах, колко пъти съм мислил за това и въпреки всичко още не съм наясно със себе си.

Всички виновни твърдят, че са невинни, помисли си Шана презрително. Той вероятно не казваше истината. Само един луд би могъл да забрави, че я е убил. А тя не вярваше Рурк Бошан да е луд. Междувременно й се стори по-разумно да смени темата, защото все пак осъзна как го потискаше това. Той отново й напълни чашата с мадейра и една глътчица отпусна малко напрежението в нея, тя счете, че в общи линии би могла да се поздрави с протичането на деня. Досега всичко бе протекло така, както го беше обмислила в плана си. Почувства се почти ведра.

— А ти, любима Шана — попита той.

— Ах — засмя се тя нервно, — какво по-точно ви интересува?

— Например защо си мислехте, че трябва да се омъжите непременно за мен, когато можехте да имате всеки мъж, когото пожелаете.

— Но не съм пожелала никого. А баща ми е див като бик. Той дори майка не би попитал дали й е приятен като мъж.

Тя се изкикоти, когато Рурк й отправи един скептичен поглед, а после се изсмя нагло, сякаш е разбрал.

— О, не, не е това, което си помислихте. Не, той просто съобщил на майка без заобикалки, че ще се ожени за нея или — ако тя се противи — набързо ще и отвлече. Аз съм се родила след достатъчно дълъг период от време след сватбата.

— А майка ви какво мислеше за това?

— Ах, тя бе убедена, че слънцето се върти заради Орлан Трейхърн. Тя го обичаше от все сърце. Но той въпреки това си остана цял живот същия. Дядо ми е обесен като уличен разбойник.

— Тогава поне имаме нещо общо — забеляза Рурк сухо. Настъпи миг мълчание. После той каза, сякаш между другото: — Имате ли намерение да спазите вашата част от сделката?

Изненадана от неочаквания въпрос, Шана търсеше какво да отговори.

— Аз… — започна тя — аз…

Рурк сложи ръка на облегалката на стола й, наведе се към нея, нежно я целуна по ухото и прошепна:

— Не бихте ли могла, за тази само нощ да се престорите, че ме харесвате?

От топлия му дъх тя настръхна и слаба възбуда я загъделичка по гърдите. Това е от виното, помисли тя, защото сетивата й се олюляваха, опиянени от страст.

— Толкова ли е трудно да си представите, че сме току-що бракосъчетани любовници? — подмамваше я Рурк, а дъхът му галеше врата й, ръката му се отпусна около раменете й, а устата й прие влажните му, полуотворени устни. Тя се бореше, опитваше се да избяга. Толкова много вино ли беше изпила, че сега бе така замаяна? Какво ставаше всъщност с нея? Тя не бе нито пияница, нито момиче с леко поведение — тя бе, бог да й е на помощ, девственица!

Той притисна устни към прелъстителното ъгълче на устата й.