Катлийн Удиуиз - Шана

— О, Рурк! — стенеше тя шепнешком. — О, не… моля. — Не можеше да си поеме по-дълбоко дъх. — О, Рурк… о… престанете!

Горещината я завладяваше, кожата й сякаш гореше отвътре. Ръцете й сега бяха свободни, но вече не можеха да правят нещо друго, освен да притискат главата му още по-силно към гърдите си. Той се помръдна, горещ, похотлив и твърд между бедрата й. Опита още един кратък бунт на размиващата се благопристойност, за последен път да се спаси от члена му, който търсеше, но и познаваше пътя към нея.

— О, любима, любима! — проникна още веднъж дрезгавият му глас в нея, ръката му хвана нейната и я поведе към него, а слабите му пръсти се обвиха около нея. — Аз съм мъж. От плът и кръв. Не съм чудовище, Шана.

Устата му бе отново върху устните й, езикът му бе настоятелен, докато нейният не го посрещна, отначало колебливо, после радостно, после най-сетне и със страст. Рурк притискаше Шана в кадифената тапицерия. Наистина разумът й още се бунтуваше, но страстта й шепнеше насърчително: Остави го да стигне докрай… остави го…

И той влезе в нея, отначало с остра болка, която я прониза, изтръгна от устните й вик, последван от топлина дълбоко в нея, която я разтърси, тя трепереше от сладострастие, изплака. Той започна да се движи, целуваше я, галеше я, любеше я…

Изведнъж, от външния свят до тях проникна тътнещият глас на Питни, конете намалиха ход, каретата заподскача по-бавно. Проклинайки, Рурк вдигна глава, каретата вече почти спираше. Викът на Питни срещна ответ от друг един глас, това бе третият слуга, който бе останал назад със затворническата карета.

— По дяволите — простена Рурк в болезнено отчаяние. — Проклета да си и ти, коварна кучко! — извика той, грубо се откъсна от нея и я бутна настрана. — Знаех си, че няма да изпълниш сделката!

Със страхотна бързина Рурк си навлече дрехите, а когато й захвърли в лицето яда си с разяждащите думи, лицето му се разтегна в дива презрителна гримаса. В мътната светлина на фенера погледът му попадна на разголените й гърди, върху бедрата, които потреперваха голи в сумрака.

— Закрийте се най-сетне! — извика той язвително. — Или искате сега да предоставите мястото ми на слугите?

На Шана й остана време точно колкото да се обвие плътно в палтото си, когато вратата вече се отваряше и огромният пистолет на Питни се насочи в безмилостна заплаха към сърцето на Рурк.

— Излизай!

Всичко в Рурк се бунтуваше. Беше блъскан и стъпкван, бит и дразнен, възбуден и после в най-върховния момент унизително измамен. Дрезгав вик се изтръгна от гърдите му и преди някой да може да усети, той изби с крак пистолета на Питни и с пълна сила се блъсна в гърдите му. Ударът на сблъсъка отпрати и двамата в калта, слугите извикаха.

— Хванете мошеника! Хикс ще ви откъсне главите!

Нервите на Шана се сгърчиха конвулсивно, когато се нахвърлиха върху му. Пазачите бяха едри, широкоплещи и мускулести, Хикс ги бе избрал заради физиката им, за да могат да го върнат в затвора, всеки от тях бе по-едър от Рурк, а най-едър от всички бе Питни. Но Рурк, без съмнение трениран в хиляди сбивания, се оказа много по-маневрен. Биеше се като луд.

Мина известно време, докато му надвият, но дори и тогава той едва ли бе по-изранен от своите пазачи. Двама го държаха на колене в калта, докато третият побърза да му сложи веригите.

Питни седеше до тях и се опитваше да си махне калта от палтото, масажираше си раменете, сякаш го боляха силно. Поглеждайки нагоре, той се спря, като видя лицето на Шана в светлината на фенера, и проследявайки погледа му, и пазачите прекъснаха работата си. Третият слуга пристъпи, за да се извини най-покорно.

— Извинете ме за закъснението, мадам, колата ми затъна в калта, иначе, както бе уговорено, щях да ви посрещна по-рано.

Рурк бавно повдигна лице и се вгледа в очите на Шана. Лицето му бе подуто, от ъгълчето на устата му капеше кръв. Нещо стисна Шана за гърлото, отстъпвайки назад в сянката, тя смъкна качулката си, не смееше вече да го гледа в лицето.

— И ако някога милостта господня падне върху ми — проскърца от необуздан гняв гласът му, достигна до нея, ще се постарая да си изпълните задълженията по сделка!

Една месеста ръка му затвори устата. Шана трепна, когато чу тъпия удар, и когато посмя да погледне отново, Рурк висеше в ръцете на слугите. Те сега окончателно го оковаха и го хвърлиха в другата карета. Резето хлопна след него, на малкия прозорец с решетки се показа още веднъж едно кърваво лице.

Шана се отпусна на кадифената седалка и се опита с треперещи пръсти да оправи дрехите си. Ако не вземеше предвид това, че се наложи да жертва девствеността си, планът бе изпълнен точно по нейното желание. Но въпреки това тя не изпитваше никакво чувство на задоволство. Една потискаща празнота бе легнала над всичко, измамата тегнеше като тежък товар на душата й. Младата й плът изгаряше от копнеж, който не бе познавала досега, но за който нямаше никаква утеха. Под широкото й палто раменете й бяха болезнено празни.