Катлийн Удиуиз - Шана

Слънцето изпращаше през прозореца лъчи с необичайна сила. Беше свеж, прохладен ден със синьо небе, рядкост за Лондон по това време. Свеж бриз задуха от морето, прогони облаците и пушилката от града и довея даже слаб мирис на сол. Но Шана едва забеляза ясния ден. Тя бе втренчила невиждащ поглед над писалището, с перо в ръка и фин пергамент пред себе си, ужасена, тя се готвеше да пробва новото си име на листата.

Шана Бошан

Шана Трейхърн Бошан

Шана Елизабет Бошан

— Мадам Бошан! Мадам… Мадам Бошан…!

Постепенно тя осъзна, че я вика един глас извън нейните мисли. Тя вдигна поглед и видя камериерката си да стои на вратата с дрехи в ръце, предимно дебели зимни неща.

— Ах, вие ли сте, Хергъс! Какво има?

— Питам се — започна Хергъс — дали трябва да опаковам тези неща за връщането ни вкъщи, или да ги скатая добре за следващия път, когато дойдем в Лондон.

— Не оставяй нищо тук. Дълго време няма да се върна. Прибери ги в някой голям скрин.

Шотландката кимна, но гледаше угрижено.

— Добре ли се чувствате? Искате ли да си отпочинете?

От мъчителния момент, когато Шана — заедно с Питни — съобщи на смутената домашна прислуга едновременно за сватбата и овдовяването, Хергъс бе много угрижена.

— Добре съм, Хергъс — каза Шана леко и потопи перото си в мастилницата.

Стъпките на прислужничката отекнаха в помещението. Шана отново прокара перото по пергамента. Но душата й не бе при смелото перо. Стана й горещо, бузите й пламнаха, когато в нея се надигнаха спомените за прекараните с Рурк часове. Шана потопи перото в мастилницата, скочи от стола, прокара ръце по виненочервената си кадифена рокля, като че да отхвърли спомена за едно стегнато, твърдо тяло, което се притискаше към нея; и когато вдигна пергамента, за да го скъса, тя осъзна: бе нарисувала не само новия си подпис с НЕГОВОТО име, а и неговото лице. Цялото й същество се възправи срещу силното иго на незабравата, което той й налагаше, и тя извика:

— Мерзавец, яд го е само, че не му дадох шанса да избяга! Защото това сигурно беше единственото му намерение — да остане с мен насаме, за да може още по-лесно да избяга. За нищо друго не е искал да ме използва, и нека това, което направих, не ме плаши в бъдеще. Просто няма повече да мисля за него!

Но още щом отиде до прозореца, за да погледа в слънчево-студения зимен ден, пред очите й се появи отново милото иронично усмихващо се лице с кехлибарените му очи и превърна кратката победа над собствените й чувства в жалката й противоположност.

По-рано отколкото мислеше, Шана трябваше да се срещне с мистър Ралстон — заместника на баща й, от когото се страхуваше. Само няколко часа по-късно пред градския палат на Трейхърн в Лондон спря мръсна от дългото пътуване карета. Шана, която седеше на прозореца, за да погледа, потънала в тежък размисъл слънчевия следобед, видя Джеймс Ралстон да слиза от ландауера. Един миг той застана, погледна нагоре към горните етажи, арогантно плесна по ботушите си с камшика, който носеше винаги със себе си. След това влезе в къщата.

Тя с досада набърчи нос, тъй като беше доста неприятно, че той идваше, преди да е обесен Рурк. Тя изтича през помещението, хвърли се в дълбокия фотьойл пред камината и се постара да си постави маската на траур, което естествено й се удаде много трудно. Но изведнъж се сети, че на добрия Питни винаги му се насълзяваха очите, щом вземеше една щипка енфие; тя скочи пъргаво до масата за чай, където видя табакерата на верния прислужник, и смръкна нужната доза от праха. Гласът на Ралстон, който даваше указания на камериерките къде да поставят пътните му чанти, нахлу от преддверието.

— Боже мой! — изпъшка Шана, когато емфието като че щеше да й разцепи главата. Трябваше да киха, киха, киха.

Но когато Ралстон пристъпи в покоите й, Шана стоеше, както възнамеряваше, като предизвикващо съчувствие олицетворение на скръбта — сълзите течаха като порои по лицето й, очите й бяха червени, като че ли бе плакала с часове. Докосваше изискано носа си с кърпичката и хлипаше високо и сърцераздирателно.

— Мадам? — се чу смутено, когато той се приближи. Изражението му бе напрегнато, като че ли се опитваше да скрие яда си, а ръката му нервно барабанеше по камшика.

Шана вдигна поглед, избърса с кърпичка потока сълзи, пое си дълбоко въздух, тъй като гърдите й горяха като огън.

— Ах, Ралстон, вие ли сте. Не очаквах…

Той я прекъсна нахално.

— Бързах, нещо по-лошо да не…

— Ах, Ралстон, ако бяхте дошли по-рано… — хлипаше Шана престорено.