Катлийн Удиуиз - Шана

— Мадам! — Тонът му бе делови. — Първо пътят ми ме отведе при „Маргарита“, за да стифирам бързо спасената стока от потъналия ни кораб, но там трябваше да дочуя много странно известие. Вие сте заповядали на капитан Дюпре да извърши приготовление за вашето завръщане у дома с неговия кораб и освен това трябваше да науча, че по време на краткото ми отсъствие сте станали както съпруга, така и вдовица. Правилно ли съм разбрал, или този френски мошеник иска да ме вземе за глупак?

Шана избърса ефектно очите си.

— Това е тъжната истина, Ралстон.

— Мадам…

— Мадам Бошан. Мадам Рурк Деверъл Бошан — уведоми го Шана.

Ралстон се покашля кратко.

— Мадам Бошан, трябва ли да разбирам, че за една само седмица успяхте да си намерите съпруг по ваш избор, нещо което считахте цяла година за невъзможно?

— Толкова ли е невероятно, Ралстон? — постепенно й ставаше трудно да прикрива яда си.

— Мадам, при всяка друга жена не бих се съмнявал в тази възможност.

— А при мен, мистър Ралстон? — Шана повдигна вежди. — Не ме ли считате способна на любов?

— Не е това, мадам — отговори той предпазливо, като си спомни многото благородници, които той самият й бе представил за одобрение, с надеждата, че един от тях ще получи благоволението й и след сватбата ще уважи оказаните услуги за сватосването с част от зестрата. — Разбира се, винаги съм бил на мнение, че подбирате повече от другите.

— Така е — отговори тя дръзко. — Иначе отдавна щях да съм се излъгала, ако изберях някой друг, а не моя горещо обичан Рурк. Но иронията на съдбата поиска да загубя така бързо това, което така късно намерих. Но обстоятелствата за смъртта му, което сигурно ще разберете, не бих искала да се спирам. Ах, как бързо ми бе изтръгнат животът му, едно спъване при излизането от нашата каляска… и най-обичаният ми Рурк вече го нямаше. — Тя изхлипа.

— Наистина ли споделихте вече ложето с него?

Шана повдигна златокъдравата си главичка с добре изиграно възмущение.

— Мистър Ралстон! Да нямате намерение да ме обидите с вашата грубост? Или не отговаря на обичая мъж и жена да спят заедно в първата брачна нощ?

— Извинете, мадам! — Ралстон почервеня, когато осъзна колко е опасен въпросът му.

— Не мога да приема, че се съмнявате в думите ми, и се обиждам, че ме притеснявате. Но тъй като проявявате така безсрамно любопитство, искам да ви уверя, че не съм вече девица и че може да се очаква и дете. — След като каза тези думи, лицето й посърна, защото се замисли дали не носи под сърцето си семето на Рурк. Срещата бе много кратка, но възможността съществуваше. В никакъв случай обаче тя не желаеше да отгледа дете без баща. Тайно броеше дните, когато щеше да се разбере.

Ралстон естествено трябваше да тълкува по друг начин фасоните й. Шана можеше много лесно да накърни изгодните му отношения с нейния могъщ баща. Така че загрижеността в гласа му беше искрена.

— Мадам, нямах намерение да увеличавам мъката ви. — Впрочем — изглежда с всичка сила бе стиснал камшика си, тъй като кокалчетата му бяха побелели, — впрочем трябва да взема предвид, че господин баща ви ще ми постави въпроси, мадам Бошан. Трябва да ви помоля да ми дадете сведения на кое място се извърши бракосъчетанието, трябва да проверя брачните удостоверения. Името Бошан в Лондон е много известно, но има неща, в които трябва да се уверя, а наистина не е прилично да почукам на вратата на семейството, за да взема сведения, още по-малко, когато там има траур. Няма какво да се прави, за да задоволя справедливото любопитство на господин баща ви, трябва да се уверя във валидността на бракосъчетанието.

Шана се показа външно спокойна.

— Настина, сър, не може да се приеме, че баща ми ще вземе само моите думи за истина. — Известна ирония се чувстваше в гласа й. Шана изшумоля през стаята и взе от писалището пакет пергаменти, които бе получила за една целувка и девствеността си. — Ето ви доказателствата.

Ралстон бе вече до нея, взе пергаментите и развърза огненочервената връзка. При това погледът му попадна на листа, който лежеше на писалището. Ралстон посегна, тя искаше да му го вземе, но той нахално не й го върна. Наблюдаваше лицето, което Шана бе нарисувала, изпълнена с омраза и любов, поддала се против волята си на спомена за жадувания мъж.

— Вашият починал съпруг?

— Дайте ми го. — Шана кимна.

— Господин баща ви сигурно ще се заинтересува.

С бързо движение Шана му измъкна листа и го накъса.

— Но, мадам! Защо правите това? Аз вярвам, че той е притежавал всички онези качества, които вие превъзнасяте. И действително е спечелил сърцето ви, както уверявате.